Напомни ми за Васко Курдов ,не знам дали е жив и здрав,той както знаеш си боледуваше, срещахме се в т.н.парк на възрожденците,вдигаше гирички,бягаше,няма кого да питам,ще се опитам за някаква информация.Май,май ще ни обърнат внимание,лични разговори.Ще го изтрия след прочитане.

Джукбокс имаше в сладкарницата на Дунав. Годините - 1965-1966. После го махнаха изобщо. Вероятно е бил там до пролетта на 1967, защотo лятото го нямаше вече. Намираше се като се влезе и се отива към стълбата, отляво преди стълбата. Марката беше (разбира се) Wurlitzer. Беше явно купен от Германия, защото беше зареден с главно германски и по-малко американски хитове от това време - Гите, Драфи Дойчер, Гус Бакхус, Мануела, Кони Франсиз, Джим Рийвс (тъкмо беше катастрофирал 1965 г.) ... После май подмениха музиката изцяло с англоезична и друга. Имаше по едно време Рой Орбисън!! Явно някой се е занимавал с него и то относително с разбиране. Плочата не се свиреше вертикално, а хоризонтално и самият джукбокс изглеждаше доста по-луксозно от този "lemezjátszó" от Вашето видео. Не искам да обидя техниката, ама като всяка техника си има по-скъпа и по-евтина. Тонът в сладкарницата беше намален до минималното и трябваше да стоиш до него за да се насладиш. Струваше 5 стотинки. Да. Ама тогава 5 стотинки да дадеш за джукбокс беше като днес да дадеш 50 евроцента за нещо. Защо съм запомнил, че струваше 5 ст.? Защото 1966 година ходих до Одеса от Варна с кораба Васил Коларов (бяха кораби-сестри с Георги Димитров) и на кораба имаше точно същия джукбокс Wurlitzer като в Русе. Там вместо с 5 ст. ставаше с монета от 3 копейки. Напълнихме го със съветски копейки. А и разбрахме от къде се усилва - отдясно отзад си имаше потенциометър. И бяха 4 дена пàрти! Усещането за удоволствое и лукс се засилваше от факта, че се прибирахме на кораб и се хранехме в ресторанта му, идвайки от един направо беден град, с лошо облечени хора, с пияни, лежащи на улицата, с хора, които чакаха да купят някое пуловерче на входа на пристанището. И ние, учениците, си се връщахме на кораба след като си бяхме накупили с пуловерчетата от магазина за намалени цени на Ц. Освободител - часовници, будилници, фотоапарати FED 2, Зоркий 4, Любитель 2, светкавици, фотостативи, фоторазачки, минифотоапаратчета - копие на Минокс - доволни. И следваше вечеря в ресторантите - 2 бяха, единият с джукбокса. И следваха танци. На другия ден пак навън.
Тук няколко примера за музиката от това време. Жалко, че не мога да намеря оригинали. По-динамични бяха от този "Златен елен". А имаше и доста "танцувални" парчета.
Manuela - Schuld war nur der Bossanova 1991 (1963)
Petula Clark - Don't Sleep In The Subway
Distant Drums - 1st Cav to Vietnam Part 1.wmv
Така и не намерих оригинал в ютюб на Джим Рийвс. Слагам едно видео с това парче на фона на 8 мм филм, сниман от американци, заминаващи за Виет Нам. Това са истинските 1st Cav, за които става дума в Apocalypse Now, който явно многo е харесал на Волен С. за да вземе "Танц на Валкюрите" от филма. Как са свързани нещата!
Ние, тогава, разбира се, бяхме от другата страна на червения, дебел кордон и бяхме интимни приятели с виетнамците, които дойдоха в НРБ за да търгуват с американски дънки и да ходят с тъмни очила. Сега продават цигари. А американците още правят война, макар и да нямат вече набор. Life goes on. And on. And on.
----
И понеже запитването дойде от Унгария - във Вьорьошмарти, сладкарницата на Vörösmarti Tér (така се казваше тогава сладкарницата, която беше реституирана след 1989 г, сега кафе Gerbeaud) видях 1965 година същия Wurlitzer, вдясно от вратата. Но за разлика от в Русе там въобще не го пускаха. Вероятно заради действително изисканата публика и имперската, K&K, атмосфера. Но явно който е държал на себе си е имал JUKEBOX.
От тогава като се намирам в Будапеща, първата ми работа е да отида в тази забележителна сладкарница, каквато няма и във Виена. От там е връзката. Това, което видях в Европа, го бях виждал вече в Русчук.

Pfote,за джубокса си много точен, беше там до 67 г. Поддръжката му се извършваше от един Илийчо,беше ходил на курс,  имаше ключ да го отваря, но имал и ключ за касичката, от съдържанието на която и нас е черпил по кафе.Та човека  го поуволнили и оттогава бокса спря да работи и са го махнали.За пръв път там чухме "Къщата на изгряващото слънце" голяма работа си беше.След време за този Илийчо се чу че при опит за грабеж убил продавачката на някакъв зеленчуков магазин в Силистра.

Да. Давай, каквото трябва- точни данни и т.н. Което е грешно, да го коригираме.

Бордо го направиха някъде към 66-67 год.,най -напред беше прилично ресторантче /защото е малко по площ/,след това стана квартална кръчма.Там, не дансинг ,певица и оркестър ами нямаше място и да се обърнеш,а за Лили Иванова е просто смешно.  Нямаше и тоалетна,ползваха тази в градинката отсреща.Такъв човек "Кольо Витринката "просто няма.Чуто недочуто.Описаната случка е станала преди 9-ти с Цанко,/приятно леко луд/номера на който е бил да се къпе гол в шадравана пред театъра и тъй като е бил  извънредно мъжествено надарен е бил приятна гледка за дамите с което и най-вече е запомнен .Случката със спането е станала в магазина на бр. Бъклови,бившия 1001 стоки, и не е спал на спалня завит с юрган, а на един диван.За да бъда перфектен, си мисля че случката е описана  някъде,но не си спомням в момента къде.

Като се отвори дума за сладкарница Дунав,не знам дали си спомняте един поет,Христо Минков,беше известен под прякора "Шимо",беше от постоянното присъствие на сладкарницата,мога да кача снимка,ако има интерес , почина преди много години.Негов приятел,живеещ в Лондон издаде със собствени средства малка стихосбирка /на това  което е запазено/.

Дано не греша,Висок слаб с мустаци а ла Максим Горки, много, много ми е любопитно.