Благодаря ! Интересно кой я стопанисва сега ? Изглежда здрава...за сега !!

Макар този постинг да е по-подходящ за темата Дивият Русе, но понеже по-горе се споменава за тези интересни птици, поствам тук още малко информация за присъствието им в русенския участък на Дунава.

Пеликани потърсиха убежище на русенския кей
20 февруари 2012 / News.dir.bg

14 млади къдроглави пеликани потърсиха убежище от големия студ и от дни са в района на русенското пристанище. Птиците прекарват дните си в по-топлите течения на водата.
 
Превърнали са се в атракция за много русенци, тъй като без страх се приближават до понтоните и акостиралите кораби, съобщава БНТ.

Според орнитолозите, къдроглави пеликани са се появявали в района на Русе  и други години. Обикновено птиците, чийто размах на крилата е над 3 метра, избирали водни площи, в които има достатъчно храна. Те следвали студените фронтове и ако някъде на север техните обичайни водни басейни започвали да замръзват, двойките пеликани се премествали по на юг. Сега било началото на размножителния им период и те са потърсили храна близо до Сребърна, където гнезди най-голямата им колония. Оказва се обаче, че ледоходът по Дунав пречи не само на хората, но и на птиците.

Венцеслав Петков - уредник в отдел „Природа” - РИМ - Русе: „Всички птици, които използват водата за намирането на храна, срещат трудности и ледоходът им се отразява зле. Рискът от замръзване или невъзможността да си намерят храна винаги съществува за тях. Когато ледоходът стане много голям, самите птици поемат някъде на юг и търсят други „водни огледала”.

Ледоходът носи риск не само за пеликаните, но и за кормораните.

http://rousse.dir.bg/news.php?id=10576011

В тази къща живееха Вики и Катя Дряновски,една чехкиня Хана,която беше моделиерка в Арда и редовно ходехме да да си шием дрехи при нея.Още тогава къщата се рушеше,ок.1970г.,мисля,че всички те, бяха квартиранти на общината и вероятно после са купили частите си.Дъщерята на чехкинята, Рена,беше една от елегантните жени в Русе.Интересно кой е бил първия собственик и архитект?Прави ми впечатление,че се обръща внимание на сградата,а малко се пише за собственика,всяка къща има история,човешки съдби.Кога е построена?
[/quote]

Аз не живея вече 40г.в Русе,имам много информация от баща ми,баба ми,аз също помня някои къщи и хора,този сайт ми помага да си спомня някои неща.Излезе хубава книга "ул.Оборище"в София.Можем да започнем да описваме ул.Александровска.Къщата за която пиша се намираше на ъгъл.Виктория Дряновска ми беше съученичка в Първа гимназия,а Катя беше по голямата й сестра.Щом ги познавате бихте ли научили подробности за първия собственик на къщата.Магазините не помня,защото съм родена 1955г.,но семейството е държало магазин "НОМИ"на ул.Александроска,номера не знам,знам къщата,срещу кино Москва,беше магазин за обувки.Весито Оджакова може да даде повече информация,тя е по голяма и баща й,е собственик на "Дядо Мраз".Баща ми живя 95г.,много обичаше да разказва,но за съжаление,аз все бързах и сега е късно.Той знаеше всички значими търговци в Русе.Знам от него,че редовно е давал реклама в местните вестници:"За хубаво при НОМИ",имал е денонощна неонова реклама.

Къщата на Андрея Тюрийо,която е проект на Петрицки ,нарича ли се Виенската къща.Интересуваме,коя е къща е купил Иван Стоянов Соларя(Тузлу)р.1841г.Търново-ум.1917г.Русе.Той живее  Гюргево,търговец на сол и газ,изключително богат,женен за Габриела фон Валтер.Почетен член на РК Букурещ.Подпомага финансово Книжовното дружество  Браила,четите на Хр.Ботев,П.Хитов и Ст.Караджа,деец за Църковна независимост,депутат в Народното събрание 1882-1884г.Има 8 деца,по известни са проф.д-р Параскев Стоянов и Елена,женена за д-р Сава Иванчев,подпредседател на Народното събрание,юридически съветник на цар Борис III,братовчед на Ст..Стамболов.Иван Стоянов е собственик на хотела,известен като "Севастопол",имал е къща,в която живее със семейството си,прочетох някъде,че я купува от Андрея Тюрийо.Знаете ли нещо?Как може да се направят постъпки за именуване на улица,този българин е дал мило и драго за Освобождението.

Там беше природонаучният музей на Русе първо. Там са ни водили от училище (Благоев). И аз, като влязохме, все се оглеждах за мебелите от каменна сол, за които ми е разправяла майка ми. Нямаше ги, разбира се. Пак в моето семейство се разправяше, че руснаците ги изнесли 1944 г.
А историята е следната. Дядо ми, Антон Андреев, се е бил разбрал с Иван Стоянов - той да бъде кръстник на още неродения му син (вуйчо ми). Всичко е било приготвено, името определено - Иван. Като бащата на дядо ми. И изведнъж двамата се скарват. Вероятно по някакви банкови работи, защото познанството е от там, предполагам. Защото за някакво семейно приятелство не е ставало никога дума. Дядо ми имаше много сприхав характер и беше изключително честен за висок банков чиновник (или точно с качествата за такъв, според разбирането), така че съмненията ми са в другата партия. Както и да е сега. Но скарването довежда до това, че се разваля неписаната договореност за кръстничеството. Въпросът се решава бързо - един гоподин, приятел на семейството, на име Антон Страшимиров, става кръстник. Същият - писателят, поет и публицист. И понеже самият баща, дядо ми, се казва Антон, детето го наричат Страшимир. Тоест вуйчо ми - Страшимир Андреев.
Майка ми е ходила у Иван Стоянови, но освен за "мебелите от сол" за друго не ми е е разказвала. Стенописите ги имаше и по времето, когато сградата беше природонаузчен музей, но бидейки в 4-и клас - 1959/1960 г. не съм обръщал чак толкова внимание, а и подобни къщи, макар и не чак толкова изискани, не бяха рядкост в Русе. Но от художеството на Помпеи със сигурност не съм запазил спомени. От тази къща.

Знам че прочутата маса от един кристал каменна сол до 54-55 година е била на тавана, подробности знаеше Иван Хаджииванов ,баща на съдия изпълнителя Хаджииванов, които работеше в музея като препаратор,говорили сме че винаги на пипане е била мокра /солта е хигроскопична/.Единствен в момента който може да каже подробности е Еберхард Унджиян който също работеше там като уредник.

Със сигурност не е там,сега си спомням че на тавана известно време живя художника Йордан Парашкевов,щяло е да стане приказка,масата е била дълга около 2 метра и дебела около 15см./това знам от Еберхард,често го виждам,така че ще научим подробности ,знаеш че той е жива енциклопедия.