Русенска популярна банка 1919- 1951 год.
Русенската популярна банка е учредена на 6 юли 1919 год. За председател на Управителния съвет е избран Васил Бахаров. От 132 члена през 1919 год  през 1928 год. членовете достигат 2035, а дяловия капитал на банката нараства до 12 000 000 лв. и резервни фондове 1 500 000 лв. Влоговете и спестяванията достигат 40 000 000 лв.  
През 1928 година Русенска популярна банка закупува сградата на банката на Бр. Симеонови (сградата, в която сега е Банка ДСК-  Русе ) за 2,8 млн лева. За този период са били избирани за председатели на УС Иван Сърдачалиев и д-р Стефан Поборников, който е несменяем председател от 1922 до 1945 год. Д-р Поборников е роден на 30.05.1885 год. в Русе, учи право в Софийския университет, продължава образованието си в Женева и през 1914 год. завършва Брюкселския университет с най- голямото отличие и докторат по право.
През периода 1929 – 1944 год., независимо от стопанските и финансови кризи Русенска популярна банка заема първо място сред финансовите институции в Русе по обществено доверие и обем на операциите. Освен, че отпуска заеми на своите членове, банката дава големи кредити при изгодни лихви на Община Русе за благоустройството на града. Например Русенските хали са построени, благодарение на осигурен заем от банката. На основа на междукооперативни организации тя участва 10% в закупуването на захарните заводи в Русе, Плевен и Пловдив. През 1944 год. членовете вече са над 6 000, при население на града около 41 000 души.
През 1948 год. тогавашната власт организира сливането на Русенска популярна банка с Търговска кооперативна популярна банка - Русе и Кооперативна пенсионерска банка - Русе в Народна кооперативна банка, а с постановление на Министерския съвет и на Централния комитет на БКП от 2 март 1951г банката става клон на БНБ, с което окончателно се прекратява нейното съществуване.

Акционерно дружество "Йосиф Едуард Риглер” - Русе
 „Йосиф Едуард Риглер” е акционерно дружество от Будапеща, по това време в Австро- Унгария с главен акционер Йосиф Едуард Риглер. Открива клон в Русе през 1882 год. с централен склад и фабрика за книжарски стоки. Съдейства активно за създаването на печатници, книжарници и книговезници в България, като ги снабдява с печатарски материали, учебни пособия и др. Подпомомага Т. Ф. Чипев в София, Н. Мавродинов в Тутракан, И. Хъшов във Видин, П. Беловеждов в Пловдив, Д. Иванов в Силистра, Е. Попхристов в Търново, К. Марангозов в Ямбол и др. С финансовата подкрепа на Риглер в края на ХІХ в. са открити книжарници и в Казанлък, Варна, Г. Оряховица, Бургас и др., и издателства в Шумен, Разград , Габрово и др. Дружеството доставя печатарски машини, хартии, мастила и на редица печатници в Търново, между които и скоропечатницата на П. Хаджипанайотов през 1885 год. Внася канцеларски стоки и ученически принадлежности от Виена и Будапеща. Произвежда тетрадки, тефтери, рисувателни блокове, папки и т.н.
  През 1931 год. в Русе е образувано българско акционерно дружество „Йосиф Едуард Риглер” за книжна търговия и индустрия. Продължава успешната дейност, но вече като самостоятелно българско акционерно дружество. Национализирано е през 1947 год.  и е предадено към уедрената Печатница "Дунав".

Първо българско застрахователно дружество дружество „България”
 На 1 октомври е професионалният празник на българските застрахователи. Денят е честван за първи път през 1996 г. Датата е избрана неслучайно – на този ден през 1891 г. в известния с предприемаческите си традиции град Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България” с Главна дирекция в София, ул. „Граф Игнатиев” № 10, агенции във всички градове и по-големи села и представителства в Цариград, Солун, Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Анверс, Амстердам ( до Първата световна война) Париж, Мадрид и Берлин ( след Първата световна война). По проект на Едуард Винтер е построена собствена голяма сграда на ул. „Александровска” ( която обаче, през последните около 15 год е оставена на саморазрушение). Практикувало e всички видове застраховки. „България” е било най-старото и най-стабилно застрахователно дружество, което от основаването си  e заплатило на своите застраховани над 6 500 000 000 лева.
След 1944 год. всички застрахователни дружества в България се сливат и образуват ДЗИ ( Държавен застрахователен институт). Това е края на Първото българско застрахователно дружество дружество „България”. А след демократичните промени през 1991 год. е образувано Застрахователно дружество „България”. То обаче не е признато за наследник на първото застрахователно дружество в България. През 1996 год е закупено от застрахователното дружество „Алианц”-  Германия.
 По прикачените снимки:
- акция от 1914 год. от колекцията на д- р Дитер Хес от Берлин
- застрахователна полица издадена през 1893 год.
- добавък към застрахователна полица от 1928 год.
- реклама отпечатана през 1936 год.

Захарна фабрика и рафинерия- Русе
Русенската захарна фабрика и рафинерия е дело на белгийско акционерно дружество от Брюксел. Изградена е през 1912- 1913 год. За да се осигури суровина започва отглеждането на захарно цвекло- една нова за нашия регион земеделска култура. Притежавала е собствено пристанище, ж.п. линия, въжена линия от своето пристанище до фабриката и флот от три катера и девет шлепа за пренос на захарното цвекло и готовата продукция. По това време е най- голямото предприятие в Русе, с над 1000 работници по време на кампания и около 300 души през останалото време. Оборудвана е с най- модерните за времето си машини и съоръжения. За просперитета на захарна фабрика през тези години големи заслуги има директора г- н инж. Рене Арнцен- „човек с широка култура и голям индустриален замах”, както пишат съвременниците му. През 1925 год. Софийската Захарна фабрика преустановява производство и тогава Захарна фабрика Русе изкупува производствените й машини и ги демонтира, за да не се възобнови  производството в София.
През 1938 год. българското акционерно дружество „Захар”, в което има участие и Русенската популярна банка закупува захарните фабрики в Русе, Плевен и Пловдив. Целта е била да се затвори цикъла- производство на захарно цвекло- изкупуване- преработка- рафиниране, с което да се осигури снабдяването на страната със захар българско производство.
През 1948 год. Захарна фабрика Русе е национализирана и до 1990 год носи името Захарен завод „Димитър Благоев”- Русе., а след 1990 год е преобразувана под името Захар Био АД. След 1990 год. захарните фабрики в страната преработват предимно вносна сурова тръстикова захар.  През последните години, между захарните заводи у нас има непрестанни конфликти във връзка с разпределението на тарифната квота за внос на сурова захар от тръстика. Това определено ограничава възможностите на предприятиято за развитие и внася несигурност за по- нататъшната му съдба.
-  акция от колекцията на д-р Дитер Хес, издадена в Брюксел
- "електрически крик" (вероятно така са наричали крановете ) на кея на Захарната
-  изглед на Захарната фабрика- картичка от 30- те год.

Акционерно дружество за керамична индустрия “Труд” – Русе, 1897 – 1948 год.
В местността Пухлево дере от 80 год на ХІХ в съществува малката тухларница на Т. Иванов, а в близост до нея австрийската фирма “Макс Еплер и Адолф Кафка” построява своя площадка за производство на мозаечни изделия за архитектурна украса: стълбища, парапети, колони, капители, фонтани и т.н.
Двете фирми установяват тесни контакти и през 1893 год. създават командитно дружество “Труд” за производство на керамични изделия. Дружеството започва производство на строителни тухли и марсилски керемиди. Построена е рингова пещ тип “Хофман” с 45 метров комин. Основен енергиен източник е парен локомобил “Волф”.
През 1897 год. става акционерно дружество и започва производството на огнеупорни изделия, в които се специализира.  През този период е много важна връзката с Българската търговска банка- капиталите, а и управляващите на фабриката и на банката са едни и същи ( обърнете внимание, че за председател акцията е подписана от Георги Губиделников). Те участват в ръководството на Българска търговска банка, Първо българско застрахователно дружество и АД Труд.
През 1948 год фирмата е национализирана. През годините на социализма е известна с името ЗОИ “Труд” ( завод за огнеупорни изделия) и един от най- големите производители на огнеупорни изделия в България.
Днес АД “Труд” се занимава с производство и търговия с огнеупорни изделия (над 6 000 вида огнеупорни тухли, други огнеупорни изделия и клинкерни тротоарни плочки) за промишлеността, енергетиката и бита, инженерингова дейност в областта на ефективното използване на огнеупорни и топлоизолационни материали.
- акция от колекцията на д-р Дитер Хес
- снимка на "Труд" АД от началото на ХХ век
- снимка от 1935- 36 год
- снимка от въздуха от средата на 80- те

Българска търговска банка 1895 – 1947 год.
Българска търговска банка е основана през 1895 год. в Русе с основен капитал 2 500 000 лв. Учредители са Димитър А. Буров и Георги Губиделников. Помага им  Иван Ев. Гешов, универсален наследник на милионите на Евлоги Георгиев и изпълнител на завещанието му. С „Височайши Указ” № 29 от 25 февруари 1895 год. банката е утвърдена от княз Фердинанд. До деня на нейната национализация запазва централата си в Русе, a в продължение на половин век е помещавала своята главна дирекция в София в сграда на днешния бул. “Гарибалди”. В нея са работили известни финансисти като Иван и Атанас Бурови, дългогодишния главен директор на банката Георги Губиделников, неговия син – Георги Г. Губиделников и Евстати Ив. Гешов.
В началото на ХХ в  за няколко години председател на борда на банката е известния банкер Стефан Симеонов, единия от собствениците на банка „Братя Симеонови”. Той обаче въвлича Българска търговска банка  в опасни финансови операции, свързани със строителството на ж. п. линията Септември– Нова Загора. Това предизвиква енергичните протести на Запада, защото след завършването си трасето ще позволи на трафика да заобикаля намиращата се все още във френско- британски ръце Източна железница (София– Пловдив– Свиленград). Не след дълго правителството е принудено да отстъпи и да замрази строежа. Това води до фалит на „Братя Симеонови” и до огромни затруднения на ангажираната с твърде големи средства БТБ. Банката е на прага на банкрута близо десетилетие и почти до смъртта на Стефан Симеонов през 1908 г. не успява да получи цялата сума на вземането си.
Георги Губиделников е главен директорОт 1905 г. до смъртта си през 1938 г. . При него започва работа и най-големият му син Георги Г. Губиделников, който пък е главен директор до 1944 г. Българската търговска банка представлява акционерно дружество със 7,5 млн. златни лева внесен капитал и 2,75 млн. лева златен резерв.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. БТБ се превръща в една от най-големите банки в страната, с голям принос за срастването на финансовия и индустриалния капитал. А фамилията Бурови и до ден днес е синоним на българското банкерство.
През 1947 Българската търговска банка е национализирана.
- Акция на БТБ от 1911- колекция на д- р Дитер Хес от Берлин

Великолепна тема! Направо затаих дъх!