За кой език става дума? За румънски или за български.

На български, старобългарски, глаголът е дароватъ, а дарувание за мене е самият акт на даренето. ДарУването.

На румънски си имат думата дар, за подарък. Нясно са, че идва от славянски. Като влиянието не е само на българския, а и много на украинския и чак руския. Но ако се говори за славянско влияние - то е главно българско. Понякога пишат din bulg. Думата dar e mалко остаряла заради новите думи от още първата вълна на латинизация. Сега казват cadou и донацие, но като стане дума за нещо историческо, че еди кой си завоевател бил срещнат с ботати дарове примерно, си казват cu daruri bogate.
Русенци, ако са русенци, не са заимствали много от румънския или ако са заимствали думите вече ги няма в ежедневната употреба. Например пептарче, умбрела, пържина, трен, беч, шапрон и др. Дядовците ми и двамата казваха само трен и само умбрела. След това ние вече си казвахме думата на прoфесор Балан, заета от чехски, влак. И пак сега е турската чадър, което е чадър за дъжд. Другото е за слънце и на турски е шамсие. На времето възрастните мъже лятно време ходеха с чадър из града по големия пек. С черен. Затова умбрела.

Нали откриха лични писма  на Дракула или баща му ,в която пишеше на  русенски .... тъз кола риба дето ти я пратих ....Тука даваха документален филм за него време и на надгробния му камък румънския историк каза ,че пишело на ..славянски ,,. Фамилните им имена са български на много от румънците като Стоян и Станчу , единя от Тимишоара другия от Констанца .

Румънците пишат на кирилица до към края на 19-и век. Затова и не могат да си прочетат църковните надписи в манастирите. Така че каквото и да са писали, е било на кирилица. Достатъчно е човек като е в Румъния да разгледа някоя църква. Другото необходимо условие е човек да може да чете текстовете в българските църкви.

Предполагам нещо като при нашето Възраждане - масово заменяне на турцизми с русизми, само че тяхното е било масово заменяне на българизми с латинизми, а като се прибави и влиянието на латинския още от преди това се получава сегашният бъркоч между българска граматика и романска лексика.

Във връзка с българското езиково присъствие в румънската лексика си спомням и един кратък виц, появил се навремето - забележете! - в самата Румъния.

Румънците решили да си изчистят езика от българските думи в него. Чистили, чистили, и като го изчистили напълно, радостно извикали:
-Свърши съ ба!