`Училището на Нотр Дам дьо Сион в Русе (1897 – 1948)`
 Двуезичен албум ще представят днес в рамките на Есенния салон на изкуствата Ренета Рошкева и Надежда Цветкова от Музея. Сборникът е посветен на сградата, в която днес се намира Професионалната гимназия по икономика. Албумът се нарича `Училището на Нотр Дам дьо Сион в Русе (1897 – 1948)`. Представянето ще бъде от 17.00 ч. в зала `Русе` на Историческия музей на площад `Батенберг` 3. /Арена/
 

Ще може ли да снимаш чашата и да ни я покажеш тук ?

Мога обаче да покажа писмото от обратната страна на една от горните картички. От една от монахините до баба ми, 1915 година:




Не мога да кажа със сигурност в кои години баба ми се обучава в Нотър Дам дьо Сион в Русе. Мисля, че е в периода 1910-1916. Френският пансион, в допълнение към семейството, я прави жена със забележителни качества, морал, възпитание и маниери.

Баба ми почина на 96 години. До последният момент тя следваше строг етикет на поведение. Например, при хранене, приборите, порцеланът и салфетките присъстваха в определен ред. Никога лакти на масата! Когато се хранех с нож и вилица, трябваше да държа ръцете си толкова близо до тялото, че все едно стискам по една книга под всяка мищница. 

Баба ми беше православна. Никога обаче не започваше да се храни, преди да прочете молитва за благодарност.

За мен баба ми беше идеал и модел на подражание. Разказваше ми много истории, които слушах с голям интерес.  Ето една от историите, както съм я запомнила:

През 1937 баб ми посещава световното изложение в Париж (Exposition Internationale des Arts et Techniques dans la Vie Moderne - 1937).

“Павилионите бяха кой от кой по-впечатляващи - разказваше тя  - всички достижения на модерната техника бяха там. Зашеметяващи ефекти! Японците даже бяха вкарали в дизайна на павилиона си водопад от живак. А ние българите, за съжаление, бяхме решили да се представим с една кирпичена къща.  Българският павилион беше една селка къща с чешма отпред, от чучурите на която непрекъснато течеше розова вода.   

И  докато ние стоим пред павилиона – продължаваше тя -  идва една група французи. Гръмогласни.  Един от мъжете, мислейки  че никой не го разбира,  презрително обяснява на висок глас: “ Какво очаквате да видите при българите? Те са простаци...”

Минава покрай мен и се навежда да пие розова вода от чучурите. И след като пие и се изправя, аз му казвам на чист и ясен френски език, също на висок глас: “Господине , ние сме простаци и сме изложили козметичен продукт, защото техника нямаме. Но вие, с вашето ниво на образование и префиненост, толкова ли не го разбрахте и пихте  парфюм?”

Баба ми беше българка с голямо “ Б” !

И още снимки по темата за Нотр дам дьо Сион от едно албумче, което се продава в auction.bg.