Една мобилна снимка от освежаването на Дома на културата. Предполагам, че там отзад вече няма да е скейтърската площадка. Дано им намерят нещо и го пригодят за тях, че ако стане изкуствено най-много да окипазят някое свястно място.

Да, това и аз го забелязах - нали всеки ден минавам оттам... По-рано в тази стара русенска къща имаше магазин за антики (из двора се търкаляха стари делви, имаше окачен офицерски мундир от царска България), но явно този бизнес не провървя. После се появи офис на някакъв български авиопревозвач и се продаваха самолетни билети, а накрая всякаква дейност замря. Е, дано пък да се съживи отново тази къща, защото не е добре на главна улица една достолепна стара сграда (макар и да не е някакъв архитектурен шедьовър) да пустее изоставена...

Добре, дядо Митко, чакаме.

Той, съклетът, ме хваща главно като става дума за къща, която не знам. Както е в случая. Виждал съм я със сигурност, но може да е било и преди 50 години. Благодаря за указанията. Жалко, но едва ли ще мога да мина през всички къщи, когато идвам и когато и да идвам, защото е винаги за 3 дни. А и трябва да изляза с някого, който знае. Както веднъж с Йовчо. За което съм му много благодарен.
Благодаря на всички отзовали се.
Колкото до личните данни за живи хора, то аз ги трия начаса, защото колко му е хората да влязат в интернет и да проверят доколко са известни. Веднъж един приятел, когото бях записал тук като "съпруг на ...", смятайки, че жена му е по-известна, ми писа, че прочел и т.н. Как можело ...., той бил известен в Русе с еди какво си. Помолих  да се смени текста. Нейсе, смени се, за което благодарих. Извиних се на тогова, който някога беше иначе близък приятел и му добавих, че от днес вече не е "мъж на жена си" и толкова. Трия такива работи. Няма как. Има мнителни хора. Човек си взема белата.
Един друг приятел пък ми обърна внимание, че съм писал, че Ненко Балкански е бил учител в Русе. Грешка, разбира се, Ненко Б. никога не е бил учител  в Русе, а само синът му - Митю. Не тръгнах да моля да се поправи, а само му писах: Триста че(у)ли, трима разбрали и те били свои - нищо не казали. В такива случаи действително е хубаво да се обади някой, защото подобни грешки са недопустими. И му дадох съвета да се регистрира и да напише поправката, а и някой спомен за М. Балкански. Ефект - нула. Засега.

Други Вачеви са. Дунавска правда беше на ъгъла на Рила и Николаевска. Срещу нея имаше блок, и къща - в къщата живееше една Антония, много красива беше. В блока живееха Вачеви - по-точна данна от диригент на военната музика няма. Имаше една военна музика в Русе. А брат му Георги Вачев беше целия си живот диригент на младежкия симфоничен оркестър на музикалното. Нямат роднини моряци.

Точно знам, че там беше Дунавска правда - там работеха нощем две мои съученички като коректорки. През 70-те. В началото.