Страници: 1 ... 11 12 [13] 14 15   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Турците, или къде отиде етническата търпимост...  (Прочетена 32717 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1170


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #180 -: октомври 24, 2009, 06:23:45 »

Професор Александър Везенков 
НОВИЯТ ДЕБАТ ЗА БАТАШКОТО КЛАНЕ – ИСТОРИОГРАФСКИ АСПЕКТИ

В последно време се появиха ред опити за преосмисляне на установените в българската историография представи за вековете на османското владичество. Голямата част от тях са дело на историци-османисти, други са всъщност преоткриване на написаното от по-стари автори, но в много случаи, особено що се отнася до XIX век, заслуги имат и литературоведи. Това е така, защото една голяма част от митовете за националната история идват от литературни произведения, или от публицистични и мемоарни творби, които днес се приемат за част от "българската литература". На този фон работа на Мартина Балева за Батак отиде в едно ново направление, показвайки силата не само на словото, но и на образа във формирането на историческата памет. Професионалното вглеждане в една картина и в процеса на нейното рисуване позволи да видим по различен начин проблема за историческия спомен за клането в Батак през пролетта на 1876 г.1.

И така, основното в сега повдигнатия дебат несъмено са визуалните измерения на начина, по който се помни Батак и механизмите за изграждане на този образ, неизменно свързван в общественото съзнание с костите на жертвите. Наред с това обаче възникват няколко спорни въпроса от историографски характер, по-главните от които ще се опитам накратко да засегна. Това, за което различните изследвания са съгласни е, че при потушаването на въстанието Батак е пострадал изключително тежко – избити са по-голямата част от жителите му. Според най-достоверните оценки става дума за близо две хиляди жертви. Останалото е предмет на спорове.

Баташкото въстание или Баташкото клане? Отново на повърхността излизат противоречивите мнения по въпроса дали и доколко в Батак има въстание, подобно на това в другите основни центрове на събитията от април 1876 г., или че то затихва още в зародиш и дори, че става дума за едно клане на мирни жители. Преди всичко, важно е да се подчертае, че поддържането на всяка от интерпретациите има и своите политически мотиви.

Версията за извършено клане над невинни мирни жители е особено предпочитана през 1876-1877 г., когато се търси подкрепата на "човеколюбива Европа". В този момент защитниците на българите се опитват да свалят от тях всяко подозрение в бунтовно поведение, и съвсем преднамерено омаловажават проявите на заговора и на самото надигане, а доколкото ги признават, ги отдават на външна намеса или чужди агенти. Някои стигат до там да приписват на турците извършването на "въстание срещу българите".2 В тези условия "въстание" е явно компрометираща дума, синоним на "свирепства, убийства, плячк[осване], оскърбления, изтезания", c която мнозина защитници на българската кауза не само не се гордеят, но дори я прикачват на противника. За Батак американският консул Скайлер казва, че не е оказал никаква съпротива, а журналистът МакГахан отива най-далече, твърдейки, че там не е имало дори опит за въстание.3 Цялото внимание се насочва към "турските зверства" и Баташкото клане е най-разтърсващият пример сред тях.

След като "човеколюбива Европа" допуска руската военна намеса от 1877-1878 г. и създаването на новата българска държава, всички тези съображения бързо губят стойност. Оттам насетне българската национална историография все повече ще залага на идеализацията на въстанието и на героизма в него и ще преувеличава размаха им. Стремежът е създаването на новата българска държава да се представи като резултат от борбите и героизма на българския народ, а не от една руска военна намеса. Не е случайно, че що се отнася дори до Батак в днешната българска историография почти не е оставено място за версията за клане на мирни жители, а много автори дори не я споменават. Батак е представен като един от най-важните центрове на въстанието, а в разказа на събитията акцентът се поставя върху активната борба за свобода. Описват се сцени на решителна съпротива, в която се включват и жените; всички посрещат смъртта без колебание или съжаление.4 Популярни издания се опитват да заменят известния стих на Вазов "Батак се предаде, уви, пълзешком" с клишета от типа "непокорният Батак" и "Батак глава не скланя"; "трагедията Батак" е се превръща в "епопеята Батак".5

Тук обаче се получава едно противоречие – в популярната представа за Батак на преден план винаги излиза клането, а в книгите пише главно за въстанието и героичната борба срещу врага. Съзнавайки това разминаване, изследователите се опитват да го обяснят през призмата на съзнателната саможертва. В желанието си да представят беззащитните жертви като съзнателни борци за свобода, пишещите за Баташкото клане подозрително често цитират една фраза от възванието за вдигане на въстанието: "или свобода, или смърт на [в]сичкото население".6 За разлика обаче от някои други въстанали селища, в случая с Батак добре виждаме колко проблематична е тезата за "съзнателната саможертва" – жертви стават не непременно огранизаторите и водачите на въстанието, а по-често неговите противници.

Интересен въпрос е как в "саможертвата на батачени пред олтара на Отечеството" оцеляват точно ръководителят на въстанието Петър Горанов и неговото семейство, които заедно с малка група въстаници напускат Батак веднага след първите сблъсъци и се спасяват от клането. Има две противопоставящи се обяснения – или той е избягал и е изоставил съселяните си да плащат сметката за недообмисления му героизъм, или те са станали жертви, защото са проявили малодушие и не са последвали водача на въстанието при излизането му от застрашеното село. За разлика от съвременниците и първото поколение изследователи, които дават гласност и на двете тези,7 днешната историография просто се опитва да ги примири и възвеличава всички заедно – едните, защото въстават, другите, защото загиват, без да обръща внимание на взаимните обвинения помежду им.

Извършителите. Около самото клане се пораждат нови въпроси. Първият е свързан с това, че по-голямата част от извършителите му са помаци – така ни съобщават съвременниците.8 За тях в това няма нищо изненадващо – през XIX век, докато доминира религиозната идентичност, помаците са виждани преди всичко като "мюсюлмани". По-късно нещата се обръщат с политиката на интегриране на помаците в българската нация, когато на първо място започва да се сочи, че те говорят на български. Постепенно се налага разбирането, че те са преди всичко българи, които насила са били помохамеданчени. И така ако през XIX век изглеждало разбираемо, че мюсюлмани/помаци са участвали в клане над българи/християни, то през XX-ти същото се оказва ужасен парадокс – българи клали българи. И този парадокс все по-рядко се обяснява и все по-често се омаловажава, дори премълчава, и само при нужда ехидно се напомня.

Вместо за "помаците от съседните села", много днешни автори предпочитат да говорят само за турци или по-общо за "фанатизирани мюсюлмани". Това последно наименование има предимството да е технически вярно, но едновременно с това и изключително подвеждащо, разбира се, в една добре подбрана посока. Извършителите на зверствата наистина са по вяра мюсюлмани и самите им действия показват, че в напрегнатата пролет на 1876 г. са се "фанатизирали". Но впечатлението, което остава е, че за всичко са виновни "турците" и техният неизкореним религиозен фанатизъм.

Заедно с това в последните десетилетия много публикации твърдят, че в сравнение с останалите участници в разгрома на Батак, помаците са проявявали по-милостиво отношение към българите.9 Другаде такова поведение се приписва и на много "турци родопчани".10 Това обаче са разграничения, които по-ранните съчинения не правят, а и няма за какво да правят, защото в клането не участва никой освен "помаци" и "турци родопчани". По-късна измислица са и твърденията, че "много мюсюлмани, особено българи-мохамедани, при първия удобен случай дезертират".11 Стига се дотам да се твърди, че "мерките на властта провалили опита за разбирателство между братята по кръв българи-християни и българи-мюсюлмани".12 Всичко това обаче не се прави само за изчистване образа на самите помаци и дори местни турци, а за да може техните потомци да бъдат насила интегрирани в "единната българска нация". Тази реторика спомага и някак да се забрави какво се случва след Руско-турската война от 1877-1878 г.  – че "клахме ги и ние, както те ни клаха" (Вазов, "Възпоминания от Батак", 1881), че на няколко пъти през ХХ век е имало и други издевателства, в които потърпевши неизменно са мюсюлманите.

Въпросът за потушителите има и второ важно измерение, свързано с това дали става дума за изстъпления на местни банди от т.нар башибозуци, или има директно ангажиране на властта и на редовната армия. Без изобщо да идеализират поведението на редовните войски, отговорни за ред изстъпления и злоупотреби, съвременниците правят ясна разлика между тях и нередовните дружини и банди. В случая с Батак те изрично сочат като извършители на зверствата башибозуците от близките помашки и турски села. Някои дори твърдят, че клането става възможно именно защото батачени не се защитават успешно до идването на редовната войска.13

Проблемът добива значение още през 1876 г., когато османската власт настоява, че изстъпленията в потушаването са дело на местни фактори. Добавяйки към това случаите на убийства на мюсюлмани от страна на въстаниците, властта се опитва да представи всичко станало като местни сблъсъци, за да може над всичко това тя да изглежда като неутрален арбитър.14 Парадоксално, тази интерпретация напълно задоволява и тогавашните защитници на българската кауза, защото показва неспособността на османската власт да осигури ред и справедливост за поданиците си и така косвено оправдава намесата на големите християнски държави.15 Обратно, днешната българска историография настоява на участието на редовните войски и омаловажава ролята на отделни бандити и на трагични обстоятелства. Целта е зверствата се представят като пряка последица от политиката на империята, а самото въстание – като едно много по-сериозно начинание, което не могло да бъде смазано лесно. Съответно в по-късните публикации редовна войска започва да се "появява" и при смазването на въстанието в Батак.16
Локалният характер на въстанието. От казаното дотук се вижда, че  от решаващо значение за един нов поглед върху историята на въстанието е да се вземе предвид неговият локален характер. С това не се опитвам да омаловажам по-широките измерения и взаимосвързаност на събитията от пролетта на 1876 г. – вярно е, че към края на 1875 г. една малка група от революционери в Гюргево го замислят като общобългарско въстание; вярно е, че то е част от едно ескалиране на напрежението в рамките на целия Източен въпрос; вярно е, че то получава широк международен отзвук, в който въпросът за жертвите и извършителите се генерализира (българи, християни / турци, Османска империя); вярно е, че наред с други обстоятелства, въстанието от пролетта на 1876 г. съдейства за руската военна намеса от 1877-1878 г. и за създаването на новата българска държава.

Но самото въстание протича, а и кланетата след него се съсредоточават в точно определени селища. Надигане има само там, където местните първенци и по-влиятелни хора са убедени от "апостолите" на въстанието да се включат в него. На много места обаче усилията на тези последните не срещат достатъчна подкрепа. Ако добавим към това и хилядите селища, в които няма дори опит за подготовка на въстание, ще видим колко важно да е са разгледат условията и събитията във всяко от надигналите се през април 1876 г. села и градчета. И това е съвсем постижимо – дори ако добавим някои по-маловажни случаи става дума за няколко десетки селища.

Заедно с това трябва да погледнем по-сериозно и на локалните измерения на потъпкването на въстанието. Не е достатъчно да се каже, че са опожарени "няколко десетки", "близо осемдесет" или "около сто села" (според различните версии), без да се спомене, че българи по това време живеят в няколко хиляди села и градове. И точно както голямото мнозинство от българския народ не въстава през април 1876 г., така и голямото мнозинство от турците и мюсюлманите не правят повече от това притеснено да чакат информация за ставащото, да го коментират разпалено и да се страхуват за бъдещето си.

Показателно е, че самото название "Априлско въстание" се появява по-късно и в историческата литература го налага най-вече едноименният труд на Димитър Страшимиров, публикуван през 1907 г. B предните десетилетия това въстание е известно най-вече като "Средногорското", а покрай това се говори за "Панагюрското", "Копривщенското", "Клисурското" "Брациговското", "Перущенското" и други някои въстания. "Априлско въстание" обаче не е само сборно наименование на всички тях. С него изцяло се обръща логиката на мислене и локалното измерение на въстанието изчезва. Днешните публикации за "Априлското въстание" в отделните селища просто проектират националната версия върху всяко от тях.

Изхождайки от общия план на националната история, българската историография говори за всеобщо въстание в Батак, последвано от масова героична съпротива срещу войските на една огромна империя. В целия този разказ обаче неизбежно се губят човешките измерения на голямата трагедия, разиграла се в Батак през пролетта на 1876 година.


Започналото обсъждането на проблемите, свързани с историческия спомен за Батак, предизвика и някои крайни емоционални реакции. Вероятно ще се появят още такива. Има една тенденция всяко обсъждане на начина на почитане на жертвите да се осъжда като "кощунство", а отказът да се повтарят наложените в историографията разбирания да се квалифицира като проява на "невежество" или поне на "непознаване на историята". Анализът на днешната историческа памет за Батак бе възприет като опит за омаловажаване и дори отричане на станалото в Батак през 1876 г. Струва ми се обаче, че вместо да разглеждаме всичко в едно свято и неделимо цяло, би било добре да разграничаваме въпроса за жертвите, от този за конструирането на историческата памет за тях, а още повече от проблема за инструментализирането на тази памет за политически, местнически или лични цели.
край
Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1170


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #181 -: октомври 24, 2009, 06:29:02 »

Ето малко съботно четиво - от ЧФ

интересен текст за Батак и Барутин от
историчката Евгения Иванова във в. "Култура". Както знаем, Захария Стоянов, тоя
неизчерпаем извор на достоверна информация за добруджанските, средногорските
и балканските български нрави, не е ходил по родопските краища и малкото
редове за тях в края на Записките не са първа ръка - и това личи. Нещо подобно на писаното от Иванова загатва и Генчо Стоев в "Цената на златото" (там пише още, че българите в Перущица през турско си бръснели главите и си оставяли плитки като хан Испериха; ала той и основателят-отец на Франция - Clovis - на картинките е със същата прическа). Алеко разказва в "През марта на Чепино" за един ага колач на Батак, който той видял в Чепино (махала на Велинград) в свободна България да си пие необезпокоявано кафето. Коментарът на Алека там обаче е малко юношески.

Както и да е, това е неоценим текст за интересуващите се от етнически и религиозни непримиримости и примирения. Преди кръгло десет години, в Краун Хайтс, беден квартал по средата на Бруклин, Ню Йорк, на 15 минути с метро 4 от долен Манхатън, станала такава една микро-баташка салхана. Една кола на любавичерския хасидимски "реббе" Менахем Шнеерсон, жив светец за ортодоксалните евреи от Краун Хайтс (те са по произход от Русия), блъснала и убила едно черно седемгодишно детенце с колело. Там евреите и черните са врата до врата, както и на много други места в Бруклин. Тутакси едни черни гангста хлапаци хванали и заклали с ножове на улицата едно брадато и с
косички очилато еврейско семинаристче, 20-тина годишно от Израел, дошло на гости, като викали "Get the Jew"! Няколко дни вилнеене, палене и обръщане на коли, взаимно трошене на витрини и глави между двете общности. А сега заедно отбелязаха десетгодишнината оттогава, ядоха на една маса старейшините на двете племена и се държаха за ръцете като гаджета. Общинска възпитателна програма за премахване на етническата омраза. Сериозна програма. И самите общности здраво работят. Такова нящо значи е Америка. Иванова пише като интелектуалка; за нас учените фрази за "катастрофизъм", "отваряне" и "затваряне", "конкретни хора" и пр. не значат много нещо. За политическия дискурс нещата са прости - хората, искат ли го или не, са често склонни към насилие към другите хора - и като деца, и по-късно. Затова и функцията на добрата власт е да възпитава хората в сдържане на склонността им към насилие и да канализира агресивността им в по-цивилизивани и общественополезни прояви - спорт, секс, изкуство, наука, политически дебати - и не допуска физическа агресия между хората за разрешаване на различията им, освен в ограничени рамки и съгласно закона - от страна на полицията, армията и пр. Такава е функцията и на добрия родител, и на добрия учител, и на добрия командир, и на добрия мениджър. Водеща винаги е ролята на възпитанието против духа на насилието, в дух на уважение към всички хора, нации, етноси, религии, култури, класи,
съсловия, професии, възрасти, стилове на живот, както и наравно към жените, мъжете и
хомосексуалните жени и мъже, и това тъкмо е мярката на просветеността и         цивилизоваността на всяко общество. Ето и текста, с едно-две микроскопични съкращения - Цитат
Колебанията на комшулука
Евгения Иванова

"Комшулукът между нас и вас се свърши" - казват в Родопите след "страшната пролет" на 1876-та. "Страшната пролет" започва така - "Предчувстваха последиците и българохристияните, и българомохамеданите, които, ако и задружно и братски да си се занимаваха с индустрията, земеделието и търговията, неволно очакваха наближаващия проклет час."

"Проклет час" нарекъл Априлското въстание "българохристиянинът" Христо
Попконстантинов - възрожденец, интелектуалец и родолюбец. От многото възможни квалификации - тогавашни и следващи, запълващи диапазона от "връх" до "катастрофа" - за пролетта на 1876 г. Попконстантинов избрал квалификацията "страшна". Може би - защото я преживял в Родопите. В Родопите - за разлика от Средногорието, където жертвите и палачите били чужди едни за други - жертвите и палачите се познавали... Делял ги само комшулукът, през който векове споделяли ежедневния си живот,
произвеждали заедно - "индустрия и земеделие", празнували заедно - Великдени и
Байрями. И чакали - в някаква застинала, трупана и тя векове, катастрофичност - "другите" да ги изколят - на Великден или на Байрям... Чакали "проклетия час", когато комшулукът ще се "свърши". Ще разгледам колебанията на комшулука, отварянето и затварянето на
българите - християни и мюсюлмани - едни към други през историята на две селища, които Априлското въстание направи емблематични - Батак, известно тогава по целия свят, и Барутин, неизвестно и досега дори у нас. Батак, чиято световна известност - именно като катастрофа, а не като връх - причинява българската свобода, и Барутин, чиято неизвестност се разбулва само от спомена за Ахмед ага Барутинлията, причинил с башибозушката си орда баташката катастрофа.

Комшулукът между Батак и Барутин "започвал" и "свършвал" стотици пъти. До днес. "Батачене - пише Ангел Горанов, син на въстаническия предводител Петър Горанов - не са правили никакви отстъпки на съседите-потурнаци - напротив, не са изпущали ни един случай по темните гъсталаци на балканите да не им заявят своето презрение и своята мощна неустрашимост. Ако те са стояли нащрек пред постоянното поощряване на ходжите и софтите, за да се колят християните, то и помаците във време на рамазаните и байрямите са туряли далечни стражи от страх да не отидат батачени да ги изколят." Преди
въстанието също имало жертви - и от двете страни - конкретни човеци, непривикнали да различават свое от чуждо. Кавгите между конкретните човеци най-често избухвали заради някоя нива, ливада или крава. Част от жертвите - и в самото въстание - също били бастисали нива, ливада или крава, собственост на палачите. Нали от векове се познавали...

Най-честият повод за стълкновения между батачани и околните мюсюлмански села била мерата около Баташкото блато (батак на турски значи блато). За тази мера се извършвали грабежи и убийства, представени отпосле като убийства "за вярата". (Баташкият язовир е "препъникамък" и за сегашните жители на Батак и околните села. Предишният областен управител на Пазарджик беше заявил, че няма да даде язовира на "тези башибозуци" от община Батак, в чийто общински съвет водеща сила е ДПС, следвана от ВМРО. Това се съобщава в доклад на баташкия кмет - българин, избран предимно с гласовете на ДПС.)
Все заради "вярата" вероятно са произведени драматичните очаквания за клане на Великден или на Байрям. Освен "индустрия и земеделие", българите - християни и мюсюлмани - произвеждали заедно и митове... През вековете съвместно живеене митовете започнали да произвеждат катастрофичност. Решение за обявяване на въстанието било взето на 21 април - само ден след преждевременното му избухване в Копривщица. Същата вечер синът на Ахмед ага - беят на Барутин, под чиято "юрисдикция" се намирал Батак -
отседнал с компания у един батачанин. Въодушевени от току-що взетото съдбоносно
решение, няколко от по-буйните комитетски дейци решили да убият "чалмите" и така да ознаменуват началото на бунта. Подобни убийства, чиято цел била преди всичко ритуална - за да няма "връщане назад", се случвали и другаде. Поради липса на турци или българи мюсюлмани, копривщенци избили няколко цигани. Синът на Ахмед ага успял да избяга, подпомогнат от един батачанин - конкретния човек Горю Вълюв - единствения, когото Барутинлията пощадил от клането. Няколко дни по-късно пратениците на агата, дошли да проверят дали наистина в Батак има въстание, не могли да избягнат смъртта. Това е разказано от Ангел Горанов - батачанин. Версиите на барутинци (и мюсюлмани от други села - в Доспатско, Гоцеделчевско, Велинградско) са по-различни. Те и до днес твърдят, че баташките комитаджии заклали (обесили, нарязали на парчета, опекли на шиш) сина на Ахмед ага. Възстанието "избухнало", както навсякъде другаде - с всеобщ възторг и празнично преобличане. Понеже нямали специални униформи и калпаци с лъвчета, като копривщенци, батачани си ушили потури от шарени чували и така маскирани ("като дъждовници" - казва Ангел Горанов), застанали по укрепленията, недалеч от къщите. Впрочем, дори в Копривщица не всички имали униформи. Един от главните апостоли - учителят Найден Попстоянов - се преоблякъл в костюма на граф Глостер от  многострадална Геновева"...

Батачани зачакали. Дочакали Ахмед ага от Барутин. Събитията, последвалидочакването, са известни. Разказват ги дори в някои детски градини. Не е известна другата гледна точка - на палачите от околните мюсюлмански села. И на техните потомци. В разказите от Доспатско, Велинградско и Гоцеделчевско на преден план излизат жертвите, дадени от мюсюлманите - застреляните заптии, войници-отпускари, кираджии, причакани от батачани на позициите и избити. Има опити за оневиняване дори на самия Ахмед ага, който не искал да предвожда ордите, но бил принуден от повилнялата тълпа, искаща
отмъщение за смъртта на сина му.

Има и песен за това как мюсюлманските първенци от Доспатско и Чепинско писали писмо след писмо до Батак - да ги питат какво искат, а батачани отговаряли, че искат да се бият. Чак след това ордите на Барутинлията нападнали... Песента съдържа към 800 стиха. Написали я двама песнопойци от с. Чепино Баня (сега квартал на Велинград) - няколко дни след клането... Споменавам "другите" разкази, не за да оспорвам истинността на
клането и  чудовищната му жестокост. (Оспорвам само драматичното му препредаване в
детските градини.) "Другите" разкази свидетелстват за осъзнаване на вина. Осъзнатата вина е път към отваряне на комшулука. Целият мюсюлмански фолклор от района около Батак е "оправдателен" - от първите дни след клането до ден днешен. Няма гордост от разправата с "враговете на правата вяра". Напротив - интерпретациите на извършеното са мотивирани моралистично и рационално - в тях клането изглежда като крайна мярка, към която палачите са принудени от непокорството и злодеянията на жертвите...

Рационално са мотивирани и действията на един-двама конкретни човеци - конкретни палачи, спасили конкретни жертви... Имало и такива. Останалото е ирационалност. Ангел Горанов я нарича "предсмъртна каталепсия" - "...една невидима мъртвешка ръка налягаше еднакво всички в несъзнателна сънна почивка, на всички еднакво съхнеше устата, затъпяваше чувствата и ги обръщаше в живи мъртъвци. Малцина се намираха на сборните места да стрелят срещу башибозуците и те неусетно задрямваха над оръжието си. Мнозина от по-енергичните момци стреляха по силата на привичката." “Предсмъртната каталепсия" на катастрофичното съзнание, чиято водеща мъдрост е "Така ни било писано", сковала доскорошните наперени бунтовници в черквата и училището и те отказали да придружат водача си Петър Горанов в бягството му от Батак. Катастрофичното съзнание е лишено от морални опозиции. В него добро и зло се изравняват, за да изчезнат - подчинени на колективната обреченост. Катастрофичното съзнание не се нуждае от комшулук, защото не се нуждае от спасение.

Една рефлексия на катастрофичното съзнание - десет години по-късно - е описана от полския фотограф и художник Антони Пьотровски, нарисувал картината "Баташкото клане", за която са позирали "истинските" палачи и жертви.

"Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки селца да докарат най-свирепите колячи от 1876 г. След няколко часа пристигнаха на магарета или на малки кончета над десетина от тях. Бяха облечени по турски, доста окъсани и мръсни, но говореха на български също така, както и братята им християни. А най-чудното беше това, че за съществена ненавист не можеше да става и дума. Нещата са станали така, както е трябвало да станат, защото не е могло да бъде иначе. Християните и мюсюлманите смятали, че така трябва да бъде, и край. Един от колячите, възрастен човек, славянски тип, с побеляваща брада и малки, примигващи очички говореше, показвайки кинжала, който
стърчеше от пояса му - Ей, колко заклах с този нож. - Казват, че ти си заклал майка ми и сестрите ми - обърна се към него един бакалин. На това се намеси друг помак -  - Боже мой, не той, а аз заклах майка ти. Тя викаше - "Пощади дъщерите ми!" Но Пехливаноглу вече беше започнал да ги коли - главата на по-голямата падна, а малката клечеше със скръстени ръце ей така. Такава била съдбата - няма какво да се прави. Всички присъстващи кимаха с глави. Инсценирахме сцената на клането при училището. Християните наклякаха, скръстиха ръцете си, а помаците, навили ръкавите на своите турски дрехи, стояха разкрачени, държейки в ръцете си ятагани, кинжали и саби. Някои дори се стараеха да придадат жесток израз на лицата си. У християните забелязах израз на страх и молба - струваше ми се, че наистина всеки момент ще се полее кръв..." Цитирах толкова подробно описанието на Пьотровски не само защото е непознато и не само защото е потресаващо. "Инсценирането" на клането с "истинските" участници и катастрофичното поведение на палачите и жертвите поставят под съмнение всякакво по-нататъшно отваряне на комшулука, обезсмислят самия комшулук. Поне на теория.

Практиката е по-разнообразна. В практиката "започващият" и "свършващият" комшулук се редуват непрекъснато, а Батак и Барутин остават неизменно обвързани. "Преди 9 септември имаше много партизани от Батак. Един от командирите на жандармерията беше от нашите. (Теренен запис, информаторът е мюсюлманин.) Пуснал ги (партизаните) да избягат, били приятели с командира на отряда - батачанин. След 9 септември го потърсили да го награждават, а той се изплашил, че ще го съдят, и избягал в Гърция. После ония партизани от Батак станаха големи хора, ама лошо от тях не сме видели. Даже като затвориха някои от нашите по смяната на имената, имаше надзиратели от Батак - нищо не им направиха." Партизанският и жандармерийският командири, надзирателите и
затворниците били конкретни хора, които не се припокривали с емблематичната опозиция
Батак/Барутин. Комшулукът е възможен за конкретните хора, през него не могат да преминат цели селища. Напротив - опозицията Батак/Барутин (извън конкретните хора) остава емблематична и през "възродителния" процес. Барутин е блокиран от войска и милиция през март 1972, в Барутин са дадени най-много жертви (за Смолянски окръг). При работата си върху книгата за "възродителния" процес”, неизменно задавах въпроса защо са започнали преименуването от Барутин, а не от Доспат, който е общински център.
Получих различни, общо взето, не много убедителни обяснения, зад които витаеше
неизречената или полуизречена увереност, че причината е споменът за Ахмед ага. "Да доведем батачани да ги изтрепят!" - викал един от оперативните работници, докато товарели барутинци в камионетките. Оперативният работник бил конкретен човек, но не бил от Батак. От Батак били надзирателите, които "нищо не им направили"...

В интервютата, които направих с част от жертвите и с един от палачите, се усещаше катастрофичността, описана от Пьотровски. Тя се допълни от самоубийството на един друг палач - няколко дни преди да го интервюирам...
Някои информатори смятаха, че се самоубил от угризения на съвестта, други твърдяха, че имал неизплатени дългове... Отварянето/затваряне на комшулука набираше шеметна скорост. Преди месец, когато в Барутин се честваше 30-годишнината от погромите,
емблематичната опозиция Батак/Барутин се опита да стане комшулук. Батачанинът Ангел Марин поиска прошка от барутинци за "възродителния" процес. Не се разбра дали я поиска като конкретен човек, като вицепрезидент, или като батачанин. Това разбиране е важно. От него зависи дали е възможно опозицията Батак/Барутин да се превърне в комшулук. Или комшулукът - с всичките си колебания - е отворен само за конкретните хора.
край
« Последна редакция: октомври 24, 2009, 06:33:37 от Pfote2 » Активен
Русенец
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1850


Профил Ел. поща
« Отговор #182 -: октомври 24, 2009, 09:56:50 »

A някой знае ли къде ще се проведе въпросното събитие. Имам огромното желание да се доближа до въпросния "професор". Ако си тръгне от Русе ненабит ще ме е срам, че съм русенец!
Е, чак пък!
А относно публикуваните от Pfote2 материали: много приказки могат да се изговорят, много интерпретации могат да се направят, но фактите са доста еднозначни, а именно, че Османската империя не бе в състояние да прилага законите еднакво към всичките си поданици (дори, когато на хартия бяха с равни права, властта не бе в състояние да гарантира живота и собствеността на християните) и допусна съвсем целенасочена саморазправа на една част от населението (фаворизирана по религиозен признак) спрямо друга, като при това бяха избивани невинни цивилни - включително жени и деца!
А американските програми за толерантност едва ли са най-доброто за Америка, като гледам накъде им отива държавата.
« Последна редакция: октомври 24, 2009, 10:03:27 от Русенец » Активен
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1170


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #183 -: октомври 24, 2009, 10:16:02 »

И бият негрите. Да.
Активен
Русенец
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1850


Профил Ел. поща
« Отговор #184 -: октомври 24, 2009, 10:50:29 »

Лошото е, именно, че не ги бият и те и латиносите са им са се качили на главата.
Активен
ilko
Илко
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 520


Профил Ел. поща
« Отговор #185 -: ноември 05, 2009, 04:13:25 »

In newly-liberated Bulgraria of the late 19th century, Ruse was a cosmopolitan city with a multiethnic population. According to the first census conducted in 1883, Ruse was populated by 11,342 Bulgarians, 10,252 Turks, 1,943 Sephardi Jews, 841 Armenians, 476 Germans, 291 Greeks, 231 Vlachs (Romanians), 170 Russians, 113 Serbs and Croats, 79 Roma people, 76 Hungarians, 74 Tatars, 58 Italians, 58 French people, 32 English people, 19 Persians, 16 Poles, 16 Czechs, and 69 people of other nationalities.   http://en.wikipedia.org/wiki/Ruse,_Bulgaria
Активен
Русчуклия
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1394



Профил
« Отговор #186 -: ноември 05, 2009, 05:43:48 »

И каква е ключовата дума?
Отговор: Асимилация Cheesy
Активен
ilko
Илко
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 520


Профил Ел. поща
« Отговор #187 -: ноември 05, 2009, 10:38:04 »

Историческия гръбнак на България ,СЕЛОТО ,вече така е изтанял че може и да се прекърши от тая урбанизация . Вавилон така е паднал ,на тях също не им се е работило на полето .
Активен
rus4ukliy4e
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 16


Dum spiro spero


Профил Ел. поща
« Отговор #188 -: декември 13, 2009, 10:33:51 »

Е хайде стига вече с тези *етнически* теми и Баташки кланета. Който и форум да отворя все на теми от този сорт се натъквам. Появи се един Болен Сидеров с тъпата си националистическа партия и се юрна бугарина да псува секой турчин, който види, сякаш турците са виновни за *дереджето* на държавата. Като гледам и тук ще се натъкнем на атакистчета, дето ше се заяждат, ама това си е форум, секой да си изразява мнението
Активен
Русчуклия
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1394



Профил
« Отговор #189 -: декември 13, 2009, 11:55:10 »

Ти пък кога се регистрира, че почна да даваш и "експертни" мнения?  Cheesy
Активен
rus4ukliy4e
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 16


Dum spiro spero


Профил Ел. поща
« Отговор #190 -: декември 14, 2009, 10:59:23 »

Ти пък кога се регистрира, че почна да даваш и "експертни" мнения?  Cheesy

Е, предполагам, че форумът е отворен за нови членове, ако ли не може да ме изключите....и мнението ми не е *експертно*, а просто мнение...С уважение  Smiley
Активен
фараша
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1215


Профил
« Отговор #191 -: декември 14, 2009, 11:37:25 »

Ти пък кога се регистрира, че почна да даваш и "експертни" мнения?  Cheesy

Е, предполагам, че форумът е отворен за нови членове, ако ли не може да ме изключите....и мнението ми не е *експертно*, а просто мнение...С уважение  Smiley

Русчуклийче, не се спичай толкова , приеми го като леко плясване през клавиатурата за добре дошъл.  Cheesy
Всъщност етническата тематика определено не е водеща и или преобладаваща в този форум, така че спокойно можеш да огледаш и останалите теми.
Активен
rus4ukliy4e
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 16


Dum spiro spero


Профил Ел. поща
« Отговор #192 -: декември 14, 2009, 01:52:52 »

Ти пък кога се регистрира, че почна да даваш и "експертни" мнения?  Cheesy

Е, предполагам, че форумът е отворен за нови членове, ако ли не може да ме изключите....и мнението ми не е *експертно*, а просто мнение...С уважение  Smiley

Русчуклийче, не се спичай толкова , приеми го като леко плясване през клавиатурата за добре дошъл.  Cheesy
Всъщност етническата тематика определено не е водеща и или преобладаваща в този форум, така че спокойно можеш да огледаш и останалите теми.


Благодаря, добре заварил! С интерес оглеждам темите, защото живея далеч от родния град и носталгията ме е обзела. Надявам се тук да откривам всички актуални новини и събития,свързани с любимия ми град 
Активен
СкручЪ
Sr. Member
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 444


Защото съм пич ;]


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #193 -: декември 14, 2009, 03:34:53 »

Ти пък кога се регистрира, че почна да даваш и "експертни" мнения?  Cheesy
Стажът във форум не те прави по-умен..
Активен
Русчуклия
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1394



Профил
« Отговор #194 -: декември 14, 2009, 05:14:30 »

Oффф Скруч, не започвай отново. Дай да я премахнем тази тема, че вече се дразня. Русчуклийче, добре дошъл, спри да четеш в тази тема. Тя беше актуана доста отдавна. Не ми се започва старата песен на нов глас, дадено?
Активен
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14 15   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Страницата е създадена за 0.109 секунди с 25 запитвания. (Pretty URLs adds 0.024s, 2q)

Google e прегледал тази страница януари 14, 2020, 05:57:27