Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Статии и кратки разказчета  (Прочетена 2757 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
спиро
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 246



Профил
« -: юни 11, 2008, 01:06:28 »


Една по-различна тема от молове. Нека в тази тема качваме статии, анализи, коментари и всякакви други неща дори и с художествена насоченост, които са ви направили впечатление. Предполгам, че всички четем вестници, блогове и си имаме любими коментатори. Само ще помоля винаги да упоменавате автора и ако има линк, самият линк.

Ето го и първият. Малко е дълъг, но е интересен. По принцип съм голям фен на Мартин Карбовски и имам много негови разкази както и към 50 записа на радио предавания с него. Този негов коментар ми е един от любимите. Приятно четене.


BG-ЕЛИТ
“... у прабългарите стоял един обичай, непознат у никой друг народ:
"Един арабски писател, Ибн Фадлан разказва, че когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и ум, българите казвали, че повече му приличало да служи на Бога.
И поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите надарени люде произтичал у прабългарите от вярването им че Бог се нуждае от подобни избранници, за да управлява чрез тях света...”
из “История на българския народ”
Петър Мутафчиев, 1943 г., с. 89, БАН

В задния двор на Добре Подредения Стар Свят, малко под капещия свод на Континенталната клоака, заврян в тестисите на Европата, седи един неизвестен малък хартиен човек (направен от книжни пари) и пуска сапунени клъбца слава. А тези, които наследиха обесените по дърветата “надарени люде”, потомците на избитата няколко пъти Аристокрация днес са клекнали неудобно вътре в тези клъбца от слава и почукват по меките им стени в опит да контактуват с останалия свят. Те са една нова религия. Те са светския живот на нацията. Те са Братството на хай-лайфа по време на чума. Те са и Сектата на Елита от Последния ден.
За елита, светския живот и хай-лайфа е чудесно да се говори по Коледа. Ордите вдебелени и вдебилени коктейлни пичове и тъпи путки, организиращи панаира на суетата в забравената от бога махала на Световното село, са изключително рядък медицински случай. Човешкият елит в тази страна прилича на задръстена обществена тоалетна, на която й трябва един здрав прът: едно, да се отпуши и прокара Общественото лайно, и второ, за да може лайняната пръчка да стане по принцип символа на хай-лайфа. Когато трябва да се пише за нашия елит, първото нещо което му хрумва на човек е материал за трикраките недомислени от урбанистично-рустикалната ни среда бездомни псета. А второто, което нормалният човек е длъжен да направи, е да се изправи пред сектантското сборище на Елита от Последния ден и да изкрещи звучно и популистки:
ебем ви!
Елитът на една страна по принцип е класацията в нравите, отношенията и човешката изява на Точно Това Общество. Той не е класация на интелекти и лични характери. Предполагам че обидените по-долу хора са страшно добри като човеци в душата си и сърцето си. Проблемът е когато една личност от кастата на водачите стане причина за заблудата на хиляди последователи - оттам страдат всички. Защото това е майката на Общественото лицемерие и оттам Обществения неуспех. Класацията на известните хора у нас е изключително субективна, поради простата причина че проблем с българския хай-лайф няма. Защото няма хай-лайф. Има просто едни обидни за нацията лицемерни капути, които си играят на Аристокрация.
В т. нар. Обществен живот щъкат какви ли не видове и подвидове, които за по-голяма яснота трябва да бъдат разделени на две части. Класацията на известните хора у нас започва от едно фиктивно разделение - ние имаме
кухненски елит и булеварден елит
Кухненският елит е съставен от по-неизвестните имена с по-големите претенции и по-малките възможности.
Типичен пример за кухненски елит със затихващи функции са примерно редакциите на вестниците Стършел и Култура. Но ако те нямат някакво особено значение за формирането на общественото мнение, то голямата тъга идва от това, че към кухненския елит спада най-многобройната квазиелитарна прослойка у нас. Това са
духовните водачи - чикиджиите
Тази страна е пълна с хора, които се самонаричат духовни водачи и най-паче “интелектуалци”. Интелектуалец е най-изтъпялата и лишена от смисъл дума в българския език. Никой не знае какви животни са интелектуалците. За тях се чува и усеща, когато някой им предложи да вземат позиция. И тогава те се изпускат - изпускането като акт на върховна смелост в обикновените неща, като философия на кухотата при добра акустика или като обикновена пръдня. За неща на които човек просто трябва да изпсува или да убие, интелектуалците разсъждават дали и как е възможно това. Във всеки техен акт блести нищоказването, дупеблизането, държането цял живот на оная си работа в ръце и едновременно с това плах опит за дефиниране на позиция и културен автоимидж. Т.нар. интелектуална среда е захранена в миналото от лабораторията на партийно-кастовите нужди. Тя е израснала като проститутка, на която са плащали добре, но сега няма кого да обслужва. Визията на интелектуалеца е зле облечен и добре нахранен човек, който е женен за актриса, която от своя страна се чука с братовчедите си. Което е истинското бреме на интелектуалеца (като изключим изкофтения алкохол, дребните вътрешноведомствени интриги и прочие неинтересни лайна).
Единственият шанс на нацията е
да чака тази среда да измре.
Тези гьобелсови мисли са доведени от културното отчаяние на отделния индивид - пресата, медиите и журналистите са зациклили в инерцията да ухажват вече насиращите се интелектуални старци. А старците не направиха и не правят нищо. Българите тайно ги е срам, че след 1989 година нито един от мозъците на тази страна не извади апокрифна книга, плаче им се на българите че нямат Михник, Йонеско и Хавел, мечтаят си българите за Сахаров и Солженицин. Или поне Набоков, а?!
На масата в кухнята на обществено-чикиджийско-духовната елит-пирамида седят най-наакани писателите. Това са
хората, които направиха българската
литература да прилича на стерилна крава:
Марко Семов, Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Владо Даверов, Евтим Евтимов, Илинда Маркова, Блага Димитрова и всички останали знайни и незнайни литературни трегери в срутващата се къща на казионното писане.
До вчера в този списък щеше да подхожда и на Големия Дамян П. Дамянов. Днес той не е там не защото е голям поет. Че той е голям поет и човек никой няма да отрече, но и няма да се интересува от това. Днес него го налягат мизантропични мисли за евтаназия и за това, че е лъгал. Той е единствения от сивата лицемерна сволоч на литературните украсители, на който му е мъчно за така прекарания живот. Той е честен.
Топло ти става на сърцето когато се сетиш че има и други, които не са маскари. Хората, които написаха Нещо в последните дни са Хайтов и Радичков. Още един път за критерия - няма значение дали Хайтов се е снимал с отрязани партизански глави и дали сам си е писал “Мъжките времена”. На кой му пука, че Радичков е ортодоксален комунист - тия двамата просто написаха интересни и нелицемерни неща. Могат в края на века да са спокойни и чисти като светци. Или поне като Георги Марков и Борис Априлов, бог са ги прости.
Динозаврите са изчезнали защото са снасяли запъртъци, от които никой не се е излюпвал. Някой ден кухненския елит на тази страна ще изчезне като динозаврите, заради ледниковия период в икономиката. Икономическият студ ще стори същото и с безплодните литературни и духовни динозаври, който още дълго време ще мастурбират в общественото пространство и ще пръскат семето си в лицата на няколко млади поетеси и стотина възрастни жени.
А от тях ще остане скорошната реплика на Андрей Пантев в “Стандарт”: “Единственото ми качество като интелигент е това, че съм ничий.”
Верно е - интелигентът е ничий. И независим - в оня смисъл.
Но когато едни хора не са важни няма какво да се пише много за тях. Догажда му се на човек и от това, че колкото повече пишеш за тях, толкова повече доскучаваш като тях. Константин Коцев просто е казал истината с две думи: “Тези хора се държат така, сякаш не серат. И като пръднат през гъза им излитат пеперуди...”
Много по-интересен и важен е другият панаир на суетата, врявата и безумството на
булевардния елит.
Светски личности като Агент Тенев и Евгений Минчев са докарвали у не един човек позиви за повръщане или поне лек запек. Не е нужно да го познавате добре, за да разберете, че Агента винаги говори едно и също - за пурите, усукани върху бедрото на девствена мулатка. А Минчев спонтанно и хрисимо говори за познанствата си с испански посланици и за ордена на Фруктиерата. Ни да го биеш, ни да го връзваш кавалера на Фруктиерата - толкова нелепо е светското му държане, че понякога направо ти става жал, когато на улицата му подвикват: “Ей, ватман, ела да ми духаш!”
Както и при духовните водачи от кухнята на елитарното общество, така и при булевардния елит критерият за “звезда” е единствено това какво правиш и дали го правиш добре - без отпратки към интелекта и характера на личността. За азбучен пример може да бъде даден Ути Бъчваров - това е някакъв готин пич, който ходи на лов, забърква манджи и се държи нормално пред камера. Едновременно в това в живота пие като мъж, псува колкото трябва и се държи естествено. Ути, обаче е азбучен пример за нормална звезда от наш калибър именно заради най-важното нещо - самоиронията.
Всяка една обществена личност, която се приеме твърде насериозно и е лишена от самоирония, се обрича да умре мъчително попадайки в лапите на журналистите и папараците. Елитът в нормалното общество знае, че зависи от това как ще го изтипосат журналистите. Журналистите в нормалното общество пък знаят че са “вся власть советам” и работят много за да изложат звездите - това означава много пари, които са важни.
У нас за пореден път нещата са наобратно. По коктейли, светски седянки и елитарни вечеринки има страшно много журналисти. Тези сборища са екран на общественото двуличие - там се вижда коя госпожа кого ще наебе тази вечер, кой телеводещ повръща направо на килима, кой бизнесмен яде като прасе и дори не повръща, и кой друг един господин иска да чука нищо неподозиращия младеж на бара. Но журналистите си траят за всичките тези сцени на величие и падение защото са продажни идиоти, които не съзнават властта и силата си. Навсякъде по света елитът се създава и ръководи от жълтата преса, докато у нас жълтата преса се ръководи от сандвичите, панираните октоподени пипала и това, дали има още сьомга на шведската маса.
Жълтата преса е един от боговете на булевардния елит, който у нас е разпънат между мокрия и сухия бар, а в краката и дланите му са забити клечките от недоядените коктейлни хапки. Жълтата преса не се рови в личния живот на Известните Гейове и Популярните Бандити не от уважение към правото им на личен живот, а от непрофесионализъм, инерция и страх за жалката журналистическа кожа.
Жълтата преса не говори истината
и е скучна като лош порно роман, в който читателят трябва сам да се сеща какво се случва. В този порно роман никога няма да се кажат истини като това че (примерно!) Лили Иванова е баба, Георги Христов е надут и скучен, дует Ритон са си изпяли песента, оня от “Трик” си е боядисал косата като скункс, Росица Кирилова няма цици, Тодор Колев пък има торбички под очите, Къци е нисък и нахален, Дим Дуков има лошо наредени зъби, а Маруис Куркински се държи особено. И доколкото последните двама нямат комплекси и не им пука какво се говори за тях, останалите няма да преживеят нито една отрицателна квалификация по свой адрес и ще се обидят на госпожа Журналистика завинаги. Което издава лош вкус - лошият вкус на скуката в устата на т.нар. почитатели, драги зрители и прочие.
Пресата не създава коректив за интересно и неинтересно, за елит и парвенющина - тя пише добро и само добро. Сещам се за един певец, за когото чета само когато издава албум и когато катастрофира.
За по-лесно Жълтата преса с лека ръка лансира Големите недоразумения на българския елит. Това са Фолк-звездите и Политиците. Субекти като Луна, Месечина, Сашка, Прашка, Райко Кирилов, Румяна, Подмяна, Еkстра Слива и въобще звездата на фолка - Дива Миризлива са реминисценция на елита от родовообщинния строй, когато жената с най-големите цици са я надупвали пред всички и са я карали да не мърда, за да могат децата на племето да осъзнаят сексуалността си. За тях и за политиците, Мао Дзе Дун се е изказал най-добре:
“Чувството на класова принадлежност е психическа характеристика. Затова чувството на принадлежност към по-висша класа е психическо отклонение...”
Ако в елита на тази страна един ден започнат да преобладават фолкърите, аз лично ще гласувам за Министерски съвет съставен от четири човека - четирите човека на “Хиподил”. Тия момчета наистина носят в ръцете си лайна, с които да замерват. И се държат нормално в ненормалната ни среда, докато всички останали на върха на обществената пирамида носят памперсите си без въобще да ги сменят. В официални интервюта на върха на пирамидата се говори за любовта, творчески планове, завистта на хората, и че личното щастие се крепи на съпружеската вярност.
Абсолютната характерна черта на целокупния български елит е, че страда от завистта на хората и обича половинката си (има го във всяко интервю). И това го казва естрадната звезда ХХL, на която единственото нещо заради което можеш да завидиш е гьонската й тъпота. Или може би завистта идва от това че е била наебана от половин София направо върху стъпалата на музикалната си кариера.
Е, тогава вече ти става жал. Жал не за нейното лицемерие - то е задължително. А за това няма ли поне един път българска звезда да се отпусне и да каже нещо интересно в поне едно интервю.
И пак, понеже не всички са маскари, добре е да се зарадваме с поне две-три имена за които си струва да се говори. Камен и Слави.
Двамата, колкото и да се мразят, си остават идолите на двата типа ново поколение -
поколението Metropolis-Егоист
и поколението Балканто-Underground.
Двете поколения адски си приличат и се преливат, съдържайки в себе си две страшно силни желания: първото, да не живеем вече в задния двор под тестисите на Европата; и второто - да запазим неуравновесената си люта и силово-чаровна автентичност.
А доколкото женският ни елит е пълен със семпли разочарования, за Жени Калканджиева целият екип на списанието може да гласува с две ръце. Дори с особеното мнение на карбовски, че забравя да плаща на хората, с които работи. Сигурно проблемът идва от това, че нейният живот и публична изява леко прилича на приказката за Пепеляшка.
Най-големият парадокс на българския елит е, че в него със собствена светлина наистина блестят футболистите. Неуки или неосведомени - те се държат нормално уверено, имат проблясъци в интервютата си и знаят колко струват. На това ги научи чужбината и безспорната им изява. От тях снобите трябва да научат, че елитаризмът е на една ръка разстояние от Стоичковата псувня и чудесната небръсната мутра на Трифон Иванов. Всичко е въпрос на честна изява.
Хората, чийто предци бесеха по дърветата “надарените си люде” видяха резултата - днешните надарени люде са семплото недоразумение на силното желание за Аристокрация и слабата нишка на Благородство в кръвта ни. Хората след време ще научат, че Елитът на Точно Това Общество ще дойде от интелекта и забогатяването на Свободните, Независимите и Необременените.
А дотогава сектата на Елита от Последния ден ще продължава да бъде тържество на агресивната посредственост. Вместо да се смири, да се помоли за себе си, и да поздрави с думите:
Ave, Caesare, morituri te salutant...
Защото елитът от последните дни на Обществото трябва да бъде и негов гладиатор.

Мартин Карбовски

Share this topic on DiggShare this topic on FacebookShare this topic on GoogleShare this topic on Twitter

Активен

Bulls make money, bears make money, hogs get slaughtered.
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Страницата е създадена за 0.124 секунди с 25 запитвания. (Pretty URLs adds 0.009s, 2q)

Google e прегледал тази страница септември 07, 2020, 01:34:52