Най-после добра фирма за професионални SEO услуги, ето как се представят из нета:

Един сериозен бизнес проект върви ръка за ръка с уникален уеб портал. Той представлява вашата визитка пред купувачите и сътрудниците ви. Ако желаете да сте лесно откриваеми в онлайн пространството, съветваме ви всички сайтове, които притежавате, да подлежат на постоянна и адекватна СЕО оптимизация. С нея значително ще подсилите своя имидж, продажбите си и своя финансов резултат. Средностатистическият добре оптимизиран магазин, базиран онлайн, акумулира до десет пъти допълнителни посещения и финализирани покупки, отколкото неоптимизиран такъв. Многократно по-съществени са възможностите и бъдещите ви сътрудници да научат за това какво предлагате, ако бизнес страницата ви е поддържана от професионален оптимизатор на сайтове. Най-добре е оптимизацията да стартира, едновременно с началото на сайта, тоест да се приложи оптимизация на нови сайтове. Заявете желание сега за качествена сео оптимизация на http://optimizacia.eu/seo-optimizacia/ .

Извратеняшка, грозна и противоестествена история!  

Четох за това в друг сайт и там един заблуден потребител с акъла на тези наши съгражданки, дето са срам за Русе, беше коментирал така:


Това мнение беше получило 67% несъгласие и 33% съгласие.

Отговорих му следното:


Това получи 89% съгласие и 11% несъгласие.

Пак добре, че все още преобладаващата част от хората мислят нормално. За не забравяме какво се случи с развратните Содом и Гомора, в които гнусните извращения и беззакония бяха станали масови! Русе толкова време страдаше от изгубеното благоволение на Твореца заради разрушения храм, и сега, когато това е поправено и вече се вижда как нещата тръгват към по-добро, е глупост отново да вършим богопротивни безумия. Дано все пак въпросната "сватба" се окаже изолиран случай, а не начало на поредица от дивотии в града ни...

"Защо сме все по-нещастни, след като живеем все по-добре? Този парадокс е в основата на кризата в съвременните общества.

Да започнем с най-актуалното - града, в който живеем. Промяната е наистина удивителна. Нали помните онези решетки, с които през 1990-те софиянци доброволно превръщаха апартаментите си в затвори? А спомняте ли си как се паркираше, преди да направят синя и зелена зона, как се гонеха служителите по паркирането за билетче, преди да въведат СМС-заплащането, какви купища боклук се събираха периодично? Стана някак по-цветно, изникнаха приятни кафенета, реставрираха фасади, та даже пешеходни зони вече има.

И успоредно с това все по-голямо страдание ни причинява поредното подозрение за злоупотреба с обществена поръчка; забиването, после изтръгването, после пак забиването на абсурдните колчета по тротоарите; безнадеждните задръствания; незалепените плочки, изпод които ни пръска вода. Оставете сегашните избори, на които власт и опозиция разиграват тези две гледни точки. Проблемът е вътре във всеки от нас. Градът се развива, но ние сме все по-недоволни.

"Съсипаха я тая държава!"

Същото можем да кажем за държавата като цяло. От края на социализма България бележи сериозен ръст в паритетната покупателна способност - от 12 хиляди долара на човек през 1990 до близо 20 хиляди днес. Въпреки разпадането на СИВ, въпреки мъчителните реформи и мафиотизирането на икономиката през 1990-те. А после дори чудодейно се присъединихме към най-богатия икономически блок и най-силния военен алианс. Само че познавате ли поне един българин, който да е доволен от развитието на страната си? Благосъстоянието нараства, а все сме на опашката. Границите са отворени, а държавата се обезлюдява. Пазят ни американците, ама виж как обидихме добрите руснаци. Имаме всякакви стоки, но не всички могат да си ги купуват. Абе, съсипаха я тая държава! И докато властта ни обяснява, че никога не сме били по-добре, опозицията вика, че загиваме."
…………..
"Ще кажете: овчедушното щастие би ни направило безкритични апологети на властта. Или с други думи: колкото повече недоволство, толкова повече гражданска енергия за съпротива. Но вярно е и обратното: ако гражданите стават все по-недоволни, властта просто ще загуби мотивацията да прави каквото и да било. Разбира се, идеалното е да има баланс, при който гражданите оценяват хубавото, но критикуват лошото. Само че тъкмо този баланс днес изглежда по-далеч от всякога - живеем в такава медийна шумотевица, че за да бъдеш чут, трябва да виеш в най-високите регистри, да правиш слон от всяка муха, да вещаеш края на света още в сутрешните блокове. Лошото е, че въвлечени в това политическо кресчендо, гражданите започват да се чувстват искрено нещастни. Да вярват, че живеят в най-нещастното, най-бездуховното, най-опасното време. Без перспектива, без идеали. Така ли е наистина? Не, разбира се. Живеем в най-мирното време в цялата човешка история. Започнали сме да се грижим за нещастните си съчовеци от другия край на света, с които нямаме нищо общо. Медицината прави чудеса, продължителността на живота се е удвоила за последните стотина години. Днес повече хора умират от преяждане, отколкото от глад. Повече хора се самоубиват, отколкото умират от насилствена смърт. Благодарение на медиите обаче живеем с чувството, че зад всеки ъгъл ни дебне нов Джак Изкормвача."

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/11/02/paradoks-bylgarite-jiveiat-po-dobre-no-sa-po-neshtastni.428302

При ровене в Street View-то на Google Maps забелязах, че поради несъвършенствата на софтуера за обработка на изображения се е появила интересна "триоска" по един от крайградските пътища. "Екзотичното" возило е заснето на участъка Русе - Басарбово.

"На днешния ден преди 36 години русенци се събудиха като жители на област Разград. Както горчиво се шегуваха зевзеците, на 28 август 1987 г. Русе, осъмна като „пристанище Разград запад“."

"Подобна бе участта на старопрестолния Велико Търново, който стана подведомствен на Ловеч, а мощните по това време Видин, Плевен и Стара Загора – бяха подчинени съответно на Монтана, Ловеч и Хасково."

https://ruse.news/index.php/2023/08/28/predi-36-godini-ruse-stana-pristanisthe-razgrad-zapad/?fbclid=IwAR2h98Te89ytNLpiJbws6WN5NuommwU0ZOCktJxQn9HqJdqCZ3gl8el1VUI

Интересното е, че ние се преборихме много бързо и още 1990 г. станахме център на обединената област, докато Стара Загора и Плевен си останаха под ловешко и хасковско иго до премахването на окрупнените области през 1999 г.

Друго интересно е, че 1934 г. Русе (а и Варна) са включени в Шуменска област. 1935 г. пък Русе е включен в Търновска област, Варна остава в Шуменска. 1941 Русе пак става център на област, докато Варна си остава в Шуменска.