Споделям един приятен детайл от градската среда, който ежедневно виждам на път за работа. На улица Оборище хората от един от блоковете са направили дарение на две симпатични улични кученца (не искам да използвам грозната дума "помияри" - те не са виновни, че са безпородни, родени на улицата и без стопанин), живеещи около блока и практически неразделни. Става дума за качествено изработена кучешка колибка (на шега я наричам "кучешки апартамент лукс категория") - фабрично произведена или направена от добър майстор-любител. Колибката е прикрепена с железни верижки към метални колчета, забити дълбоко в земята (макар че за евентуалния крадец това не е пречка - ще я отнесе заедно с веригите и колчетата...). Освен това до "жилището" винаги има купички с вода и храна за "кварталните любимци".

На втората снимка (направена в движение със скромен телефон и затова не много ясна) са самите обитатели на "апартамента" - кротки, доверчиви и дружелюбни към всеки минувач. Дано не се намерят зли хора, които да злоупотребят с доверието им.

Единствената малко тъжна мисъл, която ми навява тази иначе идилична картинка, е че бедните клошари, ровещи из контейнерите за парче сух хляб, рядко получават даже и част от вниманието, на което се радват двете четириноги от снимката. Рядко, виждайки такъв несретник, някой минувач ще му даде и 1 лев, за да си купи хляб. А в края на краищата животните не са и никога не могат да бъдат по-важни от човека, дори и изпаднал до общественото дъно...

Е, това е доста по-мек и учтив вариант от един друг надпис върху дървена табелка, забита в тревна площ пред блок. Там направо бяха предупредени собствениците на кучета, които си облекчават естествените нужди в тревата, че в блока живее ловец. С намек, че домашните любимци може да бъдат гръмнати. Впрочем, табелката изчезна скоро, след като се появи. Вероятно някой кучелюбец не си е сдържал нервите. Съжалявам, че не я снимах.

Захладня времето, топлинката е кът.

Не намерих по-подходяща тема за този постинг и го пуснах тук. Пък може и да има...

Наскоро минавах през Парка на възрожденците и забелязах нещо, което беше в някаква степен изненадващо за мен. Преди всичко нека да напомня, че територията на парка е била старо русенско гробище, използвано след Освобождението до първата половина на XX век (през социализма е създадено това в Чародейка, а по-късно, след изчерпването на територията му, "градът на мъртвите" се пренася в землището на село Басарбово). Каменната основа на северната му ограда още може да се види по протежение на бул. Съединение и ул. Св. Наум (виж долната гугълска снимка); там е и гробището на съветските войници.

В гробището са били погребани много от известните русенци, а зад стария храм Всех Святих (сега там е Пантеонът), който по същество е бил гробищен храм, и досега са запазени гробниците на видни русенски родове, между които и този на Захари Стоянов.

При построяването на Пантеона през 1970-те години останките на видните възрожденци са извадени от гробовете, положени в урни и пренесени в Пантеона, като за най-известните покойници в създадения зад него парк са монтирани паметни плочи (някои точно на местата, където са лежали тези хора, а други просто покрай някои алеи). Бях изненадан да забележа, че близо до тенис кортовете лежи в тревата една надгробна плоча от старото гробище, с някои отчупени части (вероятно в горния край е имало кръст) и с името на презвитера (ще рече - съпруга на свещеник) Елена ПопВеликова (20.07.1871 - 14.06.1926). Тази жена, която си е отишла сравнително млада (на 55 години), не е от най-известните хора в русенската история, и точно затова се учудих, че все пак надгробната плоча не е била премахната заедно с десетки други при създаването на парка, а е оцеляла и досега там, но пък не е стабилно монтирана и закрепена към земята като другите, а се търкаля в тревата до алеята. Би било добре потомците на тази русенка, ако все още има такива в града ни, да приберат паметника на сигурно място, за да не бъде поруган от някой малоумник, който може да реши, че камъкът е излишен отпадък и да го изхвърли някъде...

Всъщност не зная кога точно е създаден Паркът на възрожденците и съответно прекратена употребата на това гробище - дали преди 70 години, както казваш (ще рече през 1950-те), или по-късно. В интерес на истината даже не зная дали при това са били извадени всички тленни останки на погребаните там и препогребани другаде, или сега се разхождаме върху костите на хората от онова време. Ясно е, че през 1970-те са били пренесени останките на известните русенци в новоизградения Пантеон, но там са били погребани много повече хора - какво е станало с тези гробове? Нямам информация.

Ще ти отговоря с ецин цитат от Оруел: "Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и по-мъдро от следващото". Едва ли светът ще свърши с нас.

Русенки...