Считам за огромна грешка, възприемането на въZраждане за нормална политическа формация. Тези не са нищо повече от ребрандирана Атака-същата електорална маса, почти същите идеи, но представени по агресивно, с фалцетни крясъци. За въZраждане не "турците" са основен враг, а американците, американското посолство и Запада.
Зад НФСБ, Атака, а днес въZраждане, стоят едни и същи задкулисни играчи и финансиране. Това са формации, създадени не да управляват държатата, а да сеят раздори и дестабилизация, да направят вземането на решения трудно и понякога невъзможно. Тези политически проекти, обират вота на лумпенизирани избиратели, които не биха гласували за нормални партии. Тук се колебая дали да не добавя ИТН, защото всички видяхме на предходни избори, как не пожелаха да управляват държавата, а същевременно много държат да са в Парламента.
Кой има нужда от раздори и дестабилизация на България в геополитически аспект и то 30 години, отговор ще намерим в това, кой създава и финансира подобни псевдопатриотични проекти, и защо много често въZраждане демонстрира близост с вижданията на бсп/БКП по различни политически въпроси.
В публичното пространство витаят слухове, че зад подкрепата на ВМРО стоят пари и икономически интереси на някогашната СИК, зад БКП/бсп е ясно се знае какви пари и интереси стоят, зад въZраждане определено са си руски пари/не случайно Коцето постоянно споменава американското посолство- явно подсъзнателно е в ролята на "крадецът вика дръжте крадеца"/
По темата ДПС - "Разговор с доц. Михаил Иванов":
"Голямата сила на върхушката в ДПС е връзката с Русия. Мантрата, че ДПС е агент на Турция в България е създадена от хората на ДС. Целта е да се отклони вниманието от реалните обвързаности."
"Андрей Луканов и ген. Любен Гоцев бяха представители на комунистическото крило, което работеше за създаването на ДПС. Но по-голямата част от БСП бяха против. Аз съм питал един от онези, които работеха активно за създаването на ДПС, защо го правеха. Отговорът му: „Беше преценено, че те така или иначе ще си направят партия. По-добре да я направят с нас, отколкото без нас“."
"В началото на 1990-те години България беше разграбвана. Валутата на държавата се изнасяше с куфарчета от хора, свързани с МВнР и ДС - дипломатическото куфарче не се преглеждаше на митницата. Фалираха се банки, крадеше се на поразия, започнаха войни между престъпните групировки, редовно чувахме за гангстерски убийства. Убит беше Андрей Луканов. В началото на тези процеси ДПС не се открояваше особено.
Но постепенно симбиозата между правенето на пари и достъпа до власт пролича в дейността на Движението. Като че ли това се видя най-ясно по времето на правителството на Сакскобургготски. Това беше времето, когато се натрупа богатството на Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски. Ползвайки се с покровителството на Илия Павлов и Доган, Пеевски само на 21 години оглави борда на Пристанище „Варна“. После стана следовател, а в правителството на Станишев като зам.-министър наблюдаваше Държавния резерв и беше в комисията, издаваща лицензите за оръжейната търговия. После го избраха и за председател на ДАНС, което предизвика масови протести.
Аз съм противник на идеята, че Бойко Борисов е създал Пеевски. За Борисов забогателият Пеевски беше заварено положение. Не го и оправдавам - вместо да се разграничи, той се включи в играта с олигарсите, вероятно имайки самочувствие за това от времето, когато той самият е бил в силовата групировка СИК. Съчетано с неговия едноличен режим, това създаде огромни проблеми за демократичното развитие на обществото и той трябваше да си отиде.
За разлика от другите бивши социалистически страни, в България процесите са резултат и от силната намеса на продължението на комунистическите специални служби. Една от главните движещи вътрешни сили за промените у нас през 1989 г. беше мафиотският капитал, който комунистическата върхушка създаде и изнесе в чужбина чрез задграничните дружества и по други начини в края на управлението си.
Режимът на Тодор Живков започна да пречи на създадените от него капиталисти и те трябваше да се отърват от него. За разлика от повечето други източни страни именно този мафиотски капитал, покровителстван и направляван в началото от кръга на Андрей Луканов, бе сред главните движещи сили за политическата промяна у нас. Главна роля в този процес играеха дълбоки пластове на Държавна сигурност, особено свързаните с научно-техническото разузнаване и политическата полиция. Днес създадените по този начин групировки водят яростна война за контрол върху властовите лостове в държавата.
ДВ: С Анкара или с Кремъл се заиграваше повече Движението през годините?
Иванов: ДПС е органически свързано с „Мултигруп“ и с групировките, нароили се от тази олигархична корпорация след убийството на Илия Павлов. „Мултигруп“ с кого беше свързана? С „Газпром“. Трябва ли да обяснявам, че търговията с газ се командва от Кремъл? Оттук произтичат и връзките на ДПС с влиятелни кръгове в Русия.
ДПС през 1990-те нямаше онази подкрепа от Турция, за която пропагандата твърдеше, че е налице. Това се правеше с цел да се създаде неверен образ на Движението като проводник на влиянието на Турция в България, за да се отклони вниманието от връзките му с Русия. Манипулацията беше и все още е удобна, защото поражда националистически потенциал, който да се експлоатира при нужда.
Срещу нашата къща живееше инж. Груди Панчев, главен секретар на Българската социалдемократическа партия, вторият човек след д-р Петър Дертлиев. Говореше турски. Една лятна вечер през 1993 г. се връщах от работа в президентството и бай Груди ме видя, покани ме при себе си и ми разказа, че се връща от Турция. В Анкара той беше говорил с хора от ръководството на Турската социалдемократическа партия, чийто председател Ердал Иньоню беше тогава вицепремиер. Разговарял беше и с външния министър Хикмет Четин. „Те поискаха да ви предам, каза ми той, че недоумяват защо българските управляващи кръгове работят с Ахмед Доган. Те ли трябва да ни казват, че Ахмед Доган е свързан с комунистическата Държавна сигурност?“.
През 1996 г. в Анкара говорих с проф. Мустафа Кахраманоглу - един от близките хора на Сюлейман Демирел. Той заяви пред мен, че „Турция не желае отношенията между двете държави да минават през една партия“. Говорим за онази Анкара преди епохата на Ердоган. В България това така и не се разбра.
Разбира се, при посещенията си у нас висшите турски представители винаги се срещаха с ръководството на Движението, външно демонстрираха подкрепа. Към края на 1990-те разбраха, че в България няма процес, който да намали влиянието на бившите агенти на ДС. В същото време се опасяваха, че дистанцирайки се от ДПС, могат да загубят влиянието си върху турците в България. Така се стигна до конференция през януари 2000 г., на която всички ръководители на турските партии се надпреварваха да изразяват в поздравителните си писма своите сърдечни връзки с ДПС и лично с Ахмед Доган.
https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%B5-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/a-60537147
Live Web Cam Rousse
