Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Инвентарна книга на спомените  (Прочетена 6508 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
kamsi777
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 62



Профил
« -: ноември 18, 2008, 09:24:48 »


Вижте какъв сайт открих http://detstvo.noviniteb.com/ за някой това ще е връщане към детството или младоса а за други ще е интересно да ведят как са живели техните родители. Wink

Share this topic on DiggShare this topic on FacebookShare this topic on GoogleShare this topic on Twitter

Активен
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5216



Профил Ел. поща
« Отговор #1 -: ноември 18, 2008, 09:33:58 »

Този сайт го открих наскоро и наистина е интересен - едно връщане към онези времена е и приятно, и тъжно. Особено в контраст с днешните времена... Мисля, ако ми остане време, да се регистрирам там и да пописвам... Съветвам всички, които са родени достатъчно отдавна, за да имат що-годе ясни спомени от онова време, да хвърлят поглед в Нашето детство - "на ръст едноетажно"... Smiley
Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
kamsi777
Jr. Member
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 62



Профил
« Отговор #2 -: ноември 18, 2008, 09:41:31 »

Спомени от нашето детство:
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание “Бурда”.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключиш с ключа, както ти е на врата.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за “Славейче”, “Пламъче”, “Мурзилка”, “Веселые картинки”, “Космос”, “Паралели”, “Септемврийче”…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма “Гугъл”.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на “ловим бримки”.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да познаваш мириса на “Кореком”.
Да цъкаш пред величието на новия “Москвич”.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал, да са Централните хали.
Да разлистваш “Некерман” и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да пуснеш телеграма на някой послучай някой празник, вместо SMS.
Да чакаш с часове на опашка, за да си купиш едно кило захар, защото повече не дават. Трябва да има за всички. Very Happy
Да имаш възможност да гледаш само една, две програми по телевизията и, то само по няколко часа на ден.
Да ти казват, че няма бедни и богати, а че всички са равни.
Да търсиш с връзки да си купиш каквото и да било.
Да ти казват в училище - не носи дънки, а ги обличай само, когато си у вас.
Да чуеш от коментатора на мача Левски-ЦСКА култовата реплика: "За онези от вас, които гледат мача на черно-бял телевизор, червените са с черни чорапи, а сините - с бели."
Да те убеждават мама и татко, че марципанът Е шоколад, защото шоколад няма.
Да знаеш наизуст биографиите на Георги Димитров и Ленин.
Активен
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5216



Профил Ел. поща
« Отговор #3 -: ноември 18, 2008, 09:47:02 »

Ето и още в този дух, копнато от друг форум, където участвам (част от съдържанието повтаря предния постинг и съм го изтрил):

Спомени от соц-а

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
« Последна редакция: ноември 18, 2008, 09:57:25 от Orthodox » Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Linov
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 3480



Профил
« Отговор #4 -: ноември 19, 2008, 10:14:32 »

Бе някой от работите и аз съм ги правил  Embarrassed Има голяма доза романтика в тези неща.
Активен

Във форума се ражда истината.
krasi_guteva
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 190


Профил
« Отговор #5 -: ноември 30, 2008, 12:02:27 »

Orthodox , направо ме развесели с този списък на "минали прегрешения". Бях забравила за много неща и ме подсети сега. О.... дори и пръстенчето от "Лакта"-наистина си правех. Дори завиждах на комшийските деца,че имат всеки ден празник,защото си купуваха лимонада-за разлика от нашето семейство,където тази "скъпоценна течност" се пиеше само през почивните дни.Ама пък имаше и хубави неща, които  огряват детството ми. Красивата елха на естрадата  в центъра,където дядо Мраз ме е гушнал  на снимката,пазена и до днес.Пързалянето по наклонената улица над Центр. гара,където съм израснала. Това пускане с шейни,необезпокоявано от коли и камиони, е най-силният ми спомен от детските игри.Ама и сняг имаше тогава.Сега къде ли се пързалят децата?
Активен
deian
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2875


Профил
« Отговор #6 -: ноември 30, 2008, 09:51:23 »

Сега се пързалят на ледената пързалка пред общината...
Активен
sh_eklisiast
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 23


http://eklisiast.dir.bg/

421948553
Профил WWW Ел. поща
« Отговор #7 -: декември 24, 2008, 09:57:59 »

С пожелание за много щастливи спомени:http://detstvo.noviniteb.com/index.php?newsid=1114
Активен

“Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.”                  (Еклисиаст 3:1)
White Night
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #8 -: февруари 04, 2009, 11:33:31 »

Някой спомня ли си, или знае ли, какво означават последните три букви на съкращението ВБШСИ-ВГХ? = Военна Болница Школа за Санитарни Инструктори - ВГХHuh?

Благодаря предварително
Активен
deian
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2875


Профил
« Отговор #9 -: февруари 05, 2009, 10:25:17 »

Великого государственного хурала  Huh? - парламента на Монголия Cheesy
 Tongue
Май не ти помагам много, но това излезе в google.
Активен
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5216



Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: февруари 05, 2009, 02:43:42 »

Открих го.

Школа за Санитарни Инструктори и Войскови Готвачи и Хлебари.

Не е шега - точно това си значи.
Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
White Night
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #11 -: февруари 05, 2009, 04:03:49 »

Туш съм, наистина. Бях в тази школа преди 30 години а съм забравил, че освен "бацили" имаше и  "черпаци".  Не си спомням да съм разговарял с нито един от готвачите, може би са били малко, може да е било бягането виновно(не през оградата). Жалко е за  интернета да не разбира капацитета на ВГХ и да го приравнява до монголски хурал.
Благодаря много за отзива.
Ще се "вясвам" отвреме на време тук.
Активен
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5216



Профил Ел. поща
« Отговор #12 -: февруари 05, 2009, 11:30:55 »

Радваме се на всеки нов участник, така че си добре дошъл!
Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Pfote2
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1213


снимка 12. септември 2015 остров Елафонисос


Профил
« Отговор #13 -: февруари 07, 2009, 11:10:59 »

White Night, аз бях в тази школа 1967/68, първа рота.
Ти бил ли си "викач" като русенец?
Имаше и КЕЧ, но те бяха под друго управление и бяха във флюгела (наречен фригела), който е изгорял после. С тях нямахме контакт.

В тоя флюгел имаше "тоалетна". Преградни стени, високи най-много метър и дупки към някаква страхотна септична яма. На втория ден като ме взеха войник някой уби една бая дълга змия във въпросната "тоалетна". Каква беше - водна, земна, земноводна, от къде се взе в центъра на Русе - така си остава загадка за мене до днес. Ужасът беше, обаче, голям! Но в същност едва после дойдоха истинските ужаси. Те бяха, обаче, на 300 - 350 км южно от Русе по права линия. В Русе беше захарен памук!
Тогава си беше само ВБШСИ. Началникът беше полк. Мекушинов, а заместник началник и фактически шеф на самата военна болница беше големият русенски лекар-специалист, изключително изисканият и фин доктор Марек. Живеха на Цар Калоян близо до ъгъла с Тома Кърджиев. Жена му беше учителка в Баба Тонка. Имаше една дъщеря, която следваше после медицина. Виждал съм я в София един-два пъти.

А пък в самата казарма са служили или са взети напърво войници всички от моето семейство - чичо ми, вуйчо ми, баща ми - това е казармата на Пети Пехотен полк. Самото му име на полка е изписано на паметника от Сръбско-българската война, срещу мъжката гимназия.

Веднъж вуйчо ми разправя как е бил там войник и как в умивалните са били счупени всички прозорци и се бил мил гол на русенския студ. Демек, виж колко лошо беше положението тогаз! Вземат ме мене, само 20 или 22 години по-късно, минава клетвата и започват нарядите на санитарни складове и отпуските, а човек трябва да се мие основно за такива мероприятия. И какво откривам! Че абсолютно всички прозорци са с избити стъкла, а е и настъпил вече русенският студ! До тогава беше малко по-топло и не правеше впечатление. А това беше една от зимите, през които по русенските улици и тротоари се образува неразбиваема ледена кора от едно 10 см.
Другото преживяване беше, че ни изкарваха на няколко пъти в 3 часа сутринта да ринем сняг на оная гара до стадион Локомотив. Вече съм забравил как се казваше, защото тогава беше нова за мене. Натам и обратно пеша. Добре поне, че след това започваха занятия най-често в класна стая и някои преподаватели, особено цивилните, имаха милост и ни оставяха да спим на масите.
По това време по хитпарадите се въртяха Hello Goodbye на The Beatles, Everlasting Love на Love Affair, Pictures of Matchstick Men на Status Quo, The Mighty Quinn на Manfred Mann и незабравимата Judy in Disguise (With Glasses) на John Fred & His Playboy Band.
« Последна редакция: февруари 07, 2009, 01:11:43 от Pfote2 » Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Страницата е създадена за 0.077 секунди с 24 запитвания. (Pretty URLs adds 0.009s, 2q)

Google e прегледал тази страница ноември 10, 2024, 07:45:22