30 години след края на социализма в Източна Европа и България, вече може да се види отчетливо какво се случва с икономиката у нас, а и в голяма степен и в Европа. Нека разгледаме 3 групи:
1. Наемни работници - искат повече държавна защита,помощи и намеса за регулиране на доходите им, предпочитат да боледуват за държавата, отколкото да работят за частник. Цел - високоплатена държавна служба /сигурност+опции за корупция/
2. Бизнес - искат държавни субсидии, държавни протекции за внос, държавно регулиране на пазарите с цел намаляване на /нелоялната?/ конкуренцията. Цел - частни монополи или олигополи, защитени от държавата.
3. Потребители - ценово ориентирани са и въпреки това са склонни да приемат някаква защита на родни производители, което би ограничило конкуренцията и вероятно вдигнало цените.

Като резултат от това "държавно" единомислие, се върви към непазарна икономика, базирана на държавни поръчки, фондове и протекции, водеща до окрупняване на икономическите субекти, най-често с правилната държавна ориентация, силно намаляване на конкуренцията и отпадане на малки и средни фирми или свеждането им до сателити на големите.
Връщаме се към държавна икономика на частни монополи/олигополи, скрита зад частни правни субекти.
Апропо публично-частното партньорство в Русе беше добър пример, какво се случва и накъде вървим.

Казано с думи прости, защо човек да се блъска да прави бизнес, който държавата или фаворизирани от нея фирми могат да му го вземат или ще си остане малък, и при положение че може да станеш милионер за месец, стига да влезеш в правилните схеми по източване на фондове - държавни или европейски.

Много интересна тема. Мисля, че има доста повече фактори за това явление и то е свързано с натрупването на дефицити с времето, които са заложени във финансовата система, в която оперираме. Например същият залез на пазара се наблюдава навсякъде по света, дори и в държави като САЩ, които са в противоположния спектър по отношение на държавната намеса и регулации и мнението на населението за тях.

Причината е по-скоро в това, че се родиха много мощни компании и конгломерати, които концентрират в себе си огромен ресурс, който от своя страна изкривява както политиката, така и самия пазар. Тези компании не са само мултинационални (в Българския случай са си локални), но преди всичко оперират на всякакви възможни атрактивни сегменти, но след като са добили сила в сфери, които малко или много се считат за естествени монополи (т.е. с високи прагове за стартиране на бизнес, големи капиталови вложения и т.н.).

Олигарсите неслучайно можем да ги намерим в сектори като енергетика, телекомуникации, банков сектор, здравен сектор които са си естествени монополи. От там вземат ресурса си и започват граденето на големи империи, които покриват много други пазари. Върви се конкурирай с тях, дори и да нямаха политическия гръб, който имат. Свободен пазар и честна конкуренция може да има между сравнително сродни по мащаб играчи, никой от които не е в състояние да установи доминиращо положение и тогава се наблюдават ползотворните ефекти на конкуренцията като повишаване на качеството и понижаване на цените. Например това, което се случваше на пазара на Интернет доставчиците в България преди окрупняването от страна на големите играчи. Там много ясно се вижда и това, за което говоря като цяло.

Същият процес, но вече като страничен ефект на глобализацията се наблюдава навсякъде по света. Това, което левите течения в света сега дефинират като income inequality и искат да лекуват през данъчната система, е всъщност продукт на финансовата система, начинът на създаване и разпространение на парите в нея и отстъпление от пазарните принципи именно предвид появата на прекалено големи играчи във всички сектори. В момента се получава едно централизиране на икономиката, но не както при комунизма с декрети от политическо тяло, а в резултат на концентрирането на огромни ресурси в големите играчи. Крайният резултат за икономиката ще е идентичен, както при всяка централизирана система.

Ами двете неща има връзка доколкото говорим за проблеми на конкуренцията и пазарът се изкривява от това, че ключови монополи са в частни ръце и после с ресурсите, придобити от тях често инвестират в други сектори, което често прави невъзможно някой прохождащ да се задържи. А това, че държавата не спира този процес е резултат от срастването между публичния и частния сектор, лобизма и другите неприятни явления, които се наблюдават във всички страни по света.  


Това е трети проблем, който произлиза от устройството на държавата и няма да се промени, докато не се извоюват съответните правомощия на регионите, съответно да се отнемат такива от централната власт. Особено в сферата на данъчната политика.  

Иначе спорът на много или малко държава няма да реши този проблем, защото няма пряко отношение към него, а има вече доста наслагвания. В края на краищата всичко опира до качеството на човешкия материал, който заема съответните позиции и който ще прилага съответните закони и правила, както и от човешкия материал, което е наличен в обществото. В известен смисъл, повечето държава (какъвто е европейският модел) може да дава някаква поне илюзорна надежда за промяна, доколкото все пак важните позиции в нея са избираеми. Ако приемем, че утре направим реформа за по-малко държавен сектор, то ще остане частният, който знаем в кои ръце е и ще стигнем пак до същите изводи.

Факт е, че и там, където има повече държава, и там, където има по-малко се наблюдават едни и същи изводи по отношение на свободния пазар. А генералният проблем на България е липсата на визия и идеи първо в самото население, а след това като логично следствие и в управляващите. Икономика се прави с иновации и образование и именно тук голям пръст има държавата и изоставането на българската икономика се крие именно в изоставането в образованието. Същото е единствената надежда на Русе да дръпне напред и каквото и да се мисли напред като стратегия за развитие на града, ще трябва да мине през сектор образование и по-специално университета,