Ще се радвам да видя този пост публикуван като статия в някой вестник.

Не съм за богохулството, но въпреки всичко смятам, че българинът е по-скоро езичник по душа. И не мисля, че това е чак такава катастрофа, като се има предвид времето отпреди покръстването на българите - тогава също България е била велика и е вдъхвала респект и уважение, дори у враговете си. Според мен проблемът в настоящето е, че българите са изгубили чувството си за принадлежност и национална гордост (може би отново благодарение на висшестоящите и в немалка степен на все по-лошата образователна система) Това би трябвало да се превърне в национална политика - вижте САЩ, които дори не са нация! А ние имаме реални поводи за гордост, но уви, не се е родил новият Паисий, който да успее да извади масата от летаргията!

Моите уважения за този постинг, друже, а колкото до вярата - човек насила не може сам да се направи вярващ, то е все едно сам да се измъкнеш от блатото за косата. Вярата е дар свише и затова ще кажа - дай Боже повече наши съграждани и сънародници да стигнат до Истината! Тогава и животът ни ще стане по-хубав...

Първо - НЕ на богохулството. Останалото за похвала.
Имаше в Русе едно учителско семейство. Той преподаваше физика, а госпожата химия. Казваха се Михаил и Веса Хранови. Преподавали са в девическата и в мъжката гимназии. Той е студент на Макс Планк в Хумболдт-Университет в Берлин. За малко да се засече и с Айнщайн, който е също студент на Макс Планк. Чичо Хальо (така му викаха близките) се вдига чак от Берлин и идва в Русчука да преподава за една учителска заплата физика. Живееха на сегашната улица Априлов - до училището Любен Каравелов, на 100 метра от ъгъла с Л. Каравелов.
И въобще ако вземете да проследите биографиите на умните мъже от първата половина на миналия век, ще установите следното: роден в малко балканско, тракийско или не знам какво селце или градче, отива да учи гимназия в околийския град, след това във Виена, Париж, Берлин или другаде ... и след десетина години се връща в България и става ...

Преди три години ходих да търся следите на българите, загинали при потъването на ТИТАНИК. Да, Титаник, същия! Българите са били 51 на брой като са се качили в Шербур и Саутхемптън. От тези 51 човека цели 12 остават живи и са спасени съответно. Посъбират малко пари в строежа на железопътни линии и вместо да си останат в Америка, цели 7 човека от тях се връщат доброволци в Балканската война 1914 година! България никога не е била богата, винаги се е живеело на ръба на бедността. Даже фабрикантите не са били толкова заможни, колкото унгарските, чехските или австрийските фабриканти! Не е било богатството, което в връщало хората по родните им места, а просто фактът, че са си били от там.
Защо сега хорат мислят другояче? Оставям го на други да разяснят.

Пропуснал съм нещо тази тема....според мен просто целия свят е съвсем различен отпреди 100 години и на това се дължат фактите, посочени от фараша. Сега светът е много по-космополитен, националните различия между държавите стават все по-малки, границите стават все по-формални, и те не са такива бариери, както са били в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Тъй като съм имал възможност да общувам с хора от различни държави, мисля, че младите хора сега почти навсякъде в Европа са почти еднакви. Те имат сходен мироглед, ценностна система, приоритети и виждания за живота. Почти никаква разлика няма между българските младежи на около 20 години и връстниците им от Германия, Франция, Италия например. Че и езикова бариера почти няма, защото повечето се оправят с английския, и горе-долу на едно ниво. Различията са в по-старото поколение, което олицетворява и колко различни са били държавите преди 40-50 години.

Нормално е значителна част от младите хора да търсят адекватна реализация там, където могат да я намерят. Те са по-прагматично ориентирани и в това, според мен, няма нищо лошо. Но не всички мислят за емиграция или пък да не се връщат. Аз познавам страшно много млади хора, които харесват България и нямат намерение да емигрират.
Например, работил съм в големи одиторски фирми, част от така наречената Голямата четворка в света. Младшите одитори в тези фирми - така наречените Junior, са младежи до 25 годишна възраст. Те знаят поне по два западни езика, като задължително много добре английски, имат много добра теоретична подготовка по икономика или право, перфектни са с компютрите и работят по 10-12 часа на ден. Те са се реализирали много добре тук, имат много високи за България доходи, наясно са какво искат от живота си и работят за това. И в други области има такива хора.

Аз много не съм привърженик на теорията, че най-кадърните и най-можещите са емигрирали. Разбира се, има и такива, но ми се струва, че болшинството емигранти не са от тях. Човек, който не успее да се реализира в родната си страна, едва ли ще успее да го направи в друга такава. Повечето работят ниско престижни и ниско платени работи, например познавам много хора в Англия, които мият чинии или чистят по къщите, такива неща. Емиграцията не е феномен, присъщ само на българското общество, ами дори и от много европейски страни кадърни и можещи хора емигрират в САЩ, защото там са в пъти по-добре платени.

Нищо чак толкова страшно няма. Сега светът е такъв, ценностите са такива, нещата са динамични и се променят. След още 20 години всички тези мрачни прогнози, дето сте ги правили, ще ви се виждат смешни, защото тогава сегашните 20-годишни българи ще са управляващия и бизнес - елита на страната. А сегашните 20-годишни българи не се различават от 20-годишните европейци в която и да е страна.

Пороците на действителността ни се дължат на 45-те години тоталитаризъм. Няма как за по-малко от 20 години свободно общество да стигнем развитите държави. Но пътя, по който сме, е правилният път и той вече дава резултати.

Колкото до това, че България винаги е била бедна и се е живеело по-зле, трудно мога да се съглася. От баба ми, която беше образован човек и знаеше няколко езика, съм чувал, че през 1939 година сме имали стандарт, равен на този на Австрия. Било е страшна евтиния, заплатите са били високи и като правило жените не са работели, а мъжете са получавали достатъчна заплата, за да издържат семейството и децата си. И от други нейни връстници съм го чувал.
А съм чел статистики, според които заплатите за еднакви длъжности в Англия и Германия тогава са били около 2 пъти по-високи от тези в България. Статистики и за обикновени работнически длъжности, и за специалисти.
Два пъти, а не десет-двайсет пъти. Сега ако средния българин взема 500 евро, разликата със средния германец е поне 6-8 пъти. А не знам дали и 500 евро взема българина, щото май извън София това все още е доста висока заплата.

Така че ония 2 пъти разлика в заплатите от 1939 година можем само да ги сънуваме засега.

Заплатите преди 1944 година и някои цени в Русе. Работник-специалист в "Постоянство" 5.000 - 8.000 лева. Надницата на работниците надничари - 100 - 150 лева.
Литър вино 5 - 8 лева. Кило месо 20 лева. Кило чушки на пазаря в Русе 2 - 3 лева. Домати според сезона до стотинки.
Преглед при лекар - 20 лева, домашно посещение на болен 50 лева.
Завеждащият парната машина на фабрика "Постоянство" - 15.000 лева. Това ще дойде като главен енергетик днес и става дума за човек завършил машинното училище във Варна, което днес се нарича Военно-Морско училище. Тогава не е било висше, но все пак инженерно - 3 и половина години след гимназия 12 класа. В Германия също има инженери и дипломирани инженери.
Главният счетоводител на "Постоянство" - 18.000 - 20.000 лева. Начинаещ счетоводител с икономическо образование от един от трите икономически вуза по това време, във фабрика "Мюлхаупт" (по-късно Вела Пискова) - 8.000 лева.
Банков чиновник в русенска банка - 20.000 - 25.000 лева плюс бонификации от сделките.
Изброените лица ги познавам - двамата ми дядовци, а главният счетоводител на Постоянство е г-н Хрусанов - на вуйна ми баща и. Начинещият счетоводител е баща ми.  Може да има известни неточности. Това е, което съм запомнил в многочислените разговори на които съм присъствал и от това, което съм питал безброй пъти.
N.B. Само в село Сливо Поле и квартала му Сливица по това време има 40.000 овце! Как няма да изпраща България на съюзниците си кожухчета на източния фронт. Три такива армии е можела да облече България. Месото и вълната - башка парасъ.
Следват реформите - парична 1947 година и обмяната на парите от май 1952. Много са сложни. Имам все пак подробни сведения. Останалото е известно.

Излиза, че сме били по-добре, отколкото сега са в Европа