Резултата е ясен 2:0 за Дунав!

Домакинствата не се предават, само гостуванията (засега)

В момента е така...няма как просто...нямаме достатъчно хора 

след 15 минути 17:00 Пряко предаване на мача от Шумен само във www.fcdunav.com !!! Да подкрепим русенци

Ето, че реших и аз да се включа в темата за русенския футбол, макар и по един малко необичаен начин. Нека да поясня. По природа (по тяло и по душа) съм доста далеч от спорта и той не е сред основните ми интереси - нито като участник, нито като зрител. Така е и сега, и откак се помня като човек. Това, разбира се, не значи, че отричам спорта или имам лошо отношение към него. Като християнин ще кажа, че Църквата не намира нищо лошо в спортните занимания, но не ги поставя сред най-важните за човека неща. Просто защото от духовна гледна точка душата е по-съществена от тялото. Както и да е, но ако на стадионите и в спортните зали не взема връх дивотията и злото сред зрителите и играчите, спортът си е едно добро и почтено занимание. Аз, разбира се, не съм напълно чужд на спорта поне като зрител и с интерес гледам (но само по телевизията, не на живо) спортни състезания, стига те да са от наистина висока класа, главно международни. Нима може да се пропусне например футболен мач от полуфинала или финала на Мондиала или Европейското? Тогава се подсигурявам с бира и сядам пред екрана... С удоволствие гледам и качествена лека атлетика, спортна и художествена гимнастика, алпийски спортове, фигурно пързаляне и т. н. По-малък е интересът ми към по-"камерните" отборни спортове (които се играят на малко игрище и обикновено в зала) като баскетбола и волейбола, но не мога да не им призная, че са атрактивни и динамични. Твърде чужди са ми силовите спортове като тежката атлетика и бокса, където акцентът е върху хамалогията...

И сега, след този офтопик, в който ви занимавах основно със себе си (простете!), за да разберете що за "неспортен" тип съм, нека поясня как и защо все пак се включвам във футболната тема на форума. Понеже съм патриот на Русе, за мен проявите и успехите на русенските спортисти винаги са били главно знаци за престижа на града ни и едва след това обекти на чисто спортен интерес. Също така, поради интереса ми към историята на Русе, ме занимава и спортът в миналото на нашия град, в ония времена, когато хората са живели може би по-трудно и с по-малко материални придобивки, но във всеки случай по-простичко, по-естествено и по-човешки - и радостта от живота май е била по-истинска...

Та, в края на краищата, реших да постна в темата един откъс от книгата на известния наш медик проф. д-р Стефан Миланов (роден в Русе през 1932 г.) "Русенски спомени", посветен на футбола в града ни преди 1944 г. Не зная, но впечатленията ми от прочетеното са, че в ония времена и спортният ентусиазъм е бил по-истински и чист откъм комерсиалност в сравнение с днес, а и емоциите на публиката са били по-човешки и естествени от това, което понякога виждаме по трибуните на днешните стадиони. Само ще ви обърна внимание върху годината на издаване на книгата - 1989, тоест когато авторът сравнява миналото с днешния ден, става дума за последните години на социализма, в сравнение с които нещата в днешно време са се променили в различни посоки...

Спорта винаги е бил източник на местен патриотизъм - това едва ли някой ще го отрече. Силен "ДУНАВ" = силен и благоденстващ град РУСЕ и обратното. Двете неща са безкрайно много вплетени!! 

Много си прав то "балъците" не можем да победим пък камоли по силните отбори на който имаме само гостувания. Пък бяхме тръгнали да мечтаем за А група  , ай да пием по една  другия сезон може по да ни провърви. А утре някой мисли ли да ходи на мача