"Локомотив" е несъществуващ български футболен клуб от Русе. Предишни названия: ЖСК (1930-1945), "Корабостроител" (1992-1995). Не съществува от 2002 г.
"Локомотив" Русе е един от първите железничарски клубове в България. Клубът е формиран под името Железничарски спортен клуб (ЖСК) през 1928-1929 г. и след двегодишни спорове с ръководството на Русенска спортна област получава своята регистрация на 4 декември 1930 — тази дата се приема за рождена на ФК "Локомотив" Русе.
Отборът е включен в градското първенство и в периода около Втората световна война достига до първите си големи успехи. Пет поредни пъти е шампион на Русенска спортна област (1942, 1943, 1946, 1947, 1948). В тези години Локомотив Русе записва и единствените си участия на най-високото ниво на българския футбол — Държавното първенство. Най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г. В турнира за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) "Локомотив" (Русе) е полуфиналист през 1946) г.
След промените в българския футбол през 1948 г. "Локомотив" е разтурен, въпреки че е бил най-силния отбор в Русе по това време. На 16 февруари 1949 г. е взето решението за създаване на градско дружество за физическа култура и спорт "Дунав", в което влизат три дотогавашни футболни клуба — "Динамо" (основан през 1944 г.), "Локомотив" (основан като ЖСК през 1930 г.) и "Русенец" (основан през 1947 г.). Традицията е съхранена във футболния отбор на Спортния клуб при ЖП възел Русе, на чиято основа по-късно е формиран "Локомотив" (Русе).
През 1952 г. "железничарите" записват първо участие в "Б" група, когато второто ниво на българския футбол е разделено на пет подгрупи — 6-о място в Североизточната "Б" група. "Локомотив" Русе се утвърждава като втори отбор на крайдунавския град и записва участия в първенствата на "Б" и "В" група, като най-големите постижения са 6-място в Северната "Б" група през 1969/70 и 1971/72 г.
През 80-те години се ражда нова силна генерация футболисти на „железничарите“, които донасят на клуба успехи в турнира за Купата на България - четвъртфинал през 1985/86 и Купата на Съветската армия — четвъртфинали през 1984/85 и полуфинал през 1988/89.
През сезон 1991/92 "железничарите" печелят поредната си промоция в "Б" група. Финансовата криза и оттеглянето на местното ръководство на БДЖ от клуба довеждат на стадион "Локомотив" нови хора. За президент на клуба е избран директорът на „Русенска корабостроителница“ Пенко Димитров.
Сериозни промени има в началото на сезона 1992/93 в "Б" група. Клубът е преименуван на "Корабостроител", а традиционните червено-черни цветове са заменени с бяло-сини. Въпреки това сезонът е повече от разочароващ — "Корабостроител" завършва на предпоследното 19-то място и поради факта, че "Б" група е разделена на две дивизии запазва професионалния си статут и за следващия сезон. В отбора е привлечен голмайсторът Стефан Юруков, направил по-късно кариера в "Литекс" (Ловеч). Юруков оправдава високата сума, платена за него, като бележи няколко гола за 5 мача. Тогава той счупва крак и отбора отново поема към дъното на класирането.
На полусезона "Корабостроител" е на предпоследното място, но са привлечени опитният русенски треньор Никола Христов и няколко качествени футболисти — Иво Георгиев, Симеон Кръстев, Михаил Христов и Христофор Цочев. Пролетния полусезон е направо впечатляващ. Изгрява звездата на Иво Георгиев, вкарвайки много голове, включително и няколко хет-трика. "Корабостроител" се измъква от зоната на изпадащите и финишира по средата на таблицата за класиране. Следващия сезон 1994/95 е най-успешния. „Корабостроител“ е с най-силното нападение в групата — 67 гола, но шансът за влизане в "А" група е пропуснат. Няколко кръга преди края на сезона "Русенска корабостроителница" е обявена в несъстоятелност, а президентът Пенко Димитров е под арест. Ерата "Корабостроител" приключва с извоюваното 5-то място в „Б“ група. Треньорът Никола Христов напуска, а с него и част от звездите на отбора. Иво Георгиев става голмайстор на Локомотив за всички времена, през следващия сезон ще стане голмайстор на „А“ група със Спартак (Варна), записва и участия за националния отбор за ЕВРО'96.
Президент на клуба става Орлин Танов. Името "Локомотив" е върнато, а за треньор е назначен Георги Велинов. През сезон 1995/96 Локомотив финишира на 12-то място в "Б" група, а през следващия сезон 1996/97 изпада в трета дивизия.
Следват 5 години в първенството на Севериозточна „В“ група. Играчите са само юноши от школата на отбора. В последните 2 години са привлечени опитните Благовест Георгиев, Мирослав Енев, Самир Мастънов, Ценко Серафимов и др. През сезон 2000/01 Локомотив остава втори в крайното класиране. През паузата клубът изпада в сериозна криза и е пред разпадане.
Тогава се обединява с друг русенски третодивизионен отбор — "Чикаго" и под името ЛОКОМОТИВ-Чикаго през сезон 2001/02, като печели безапелационно първото място. Преди новия сезон се оказва, че клубът няма финансова възможност да продължи участието си не само в професионалния футбол, но дори и на по-долното ниво.
Ръководителите на ФК "Локомотив-Чикаго" предлагат на изпадналия също в тежка финансова криза градски съперник "Дунав" да се обединят и да направят общ клуб. Тази идея обаче е отхвърлена, тъй като юридически ПФК "Дунав" е акционерно дружество с общинско участие 34%, а ФК Локомотив-Чикаго се явява частен клуб. А в този момент Общината в Русе няма намерение да помага нито на "Дунав", нито на "Локомотив-Чикаго". В крайна сметка ПФК "Дунав" успява за закърпи положението, а новоизбраният кмет на Русе Елеонора Николова е привлечена за каузата на "сините". "Дунав" доиграва сезона в "Б" група и изпада във "В" група, където не започва сезона, след което фалира и е закрит.
На 5 юли 2002 г. собствениците на клуба обявяват публично, че отборът няма пари да започне сезона и ще се откаже от участие в "Б" група. Двамата съпрезиденти Орлин Танов и Венцислав Ангелов водят преговори с местни бизнесмени, изявили желание да поемат клуба в "Б" група. Първоначално определената цена е била 100 000 долара, а впоследствие е смъкната до 70 000 долара. Сумата обаче е преценената като висока от кандидатите.
На 29 юли 2002 г. Орлин Танов обявява, че закрива клуба. Треньорите и футболистите, които не са получили заплати и премии още от миналия сезон, сега са освободени.
Успехи Носител на купата на Министерството на железниците (1936)
5-то място в Държавното първенство (1943)
пет поредни пъти шампион на Русенска спортна област (1942, 1943, 1946, 1947, 1948)
5-то място в Северната "Б" група (1994/95)
5-то място в Североизточната "Б" група (1955)
6-то място в "Б" група (1969/70, 1971/72)
полуфиналист за Купата на България (1946)
полуфиналист за Купата на Съветската армия (1946), (1988/89)
четвъртфиналист за Купата на Съветската армия (1984/85)
четвъртфиналист за Купата на НРБ (1985/86)
20 участия в първенството на "Б" група
Седемкратен шампион на Североизточната "В" група
3-то място на Европейското железничарско първенство в Дуисбург, Германия (1991).
Като дете баща ми ме е водил на много мачове на "Локото". Много симпатичен отбор, комуто комунистическата власт беше отредила статута да е втори в Русе. Една година се събраха три русенски отбора в Б група и беше много интересно.
Жалко за този наистина симпатичен отбор с традиции!
Live Web Cam Rousse
