Благодаря за линка  Видеото ме заинтригува.

 

Къща-музей ”Баба Тонка” отново работи
3 март 2015

След 23 години къщата-музей "Баба Тонка" в Русе отвори отново врати.

"Щастлив съм, че най-накрая този ден настъпи. Двайсет и три години трябваше да чакаме символът на българското Възраждане в Русе - музеят на Баба Тонка, да бъде възстановен", каза по време на церемонията кметът на Русе Пламен Стоилов.

Началото на ремонта беше поставено през ноември 2012 г., като за целта общината осигури 230 000 лева. Той трябваше да приключи много по-рано, но заради срутване на една от стените, се наложи изготвянето на нов проект.

Директорът на Регионалния исторически музей доц. Николай Ненов обясни, че почти едно поколение българи не са влизали в къщата-музей "Баба Тонка". Тя е открита през 1958 г. и затворена през 1992 г., когато се установява, че има конструктивни изменения по сградата заради льосовата почва в района. Тогава експозицията е преместена в къщата-музей "Захари Стоянов".

"Днес имаме една различна концепция към експонирането на тази тема. Трябва да кажем, че фамилия Обретенови е едно огледало на българското общество през Възраждането", каза Ненов.

Къщата днес представя множество експонати, които са част от темата за семейството на Баба Тонка и фамилията Обретенови.

Разпростират се в Руско-турската война, влизат в свободния живот, като акцентират и на съхранението на спомена, написването на летописите, от които всъщност ние знаем каква е историята ни преди два века.

Сред най-ценните елементи от експозицията са черепът на Стефан Караджа, някои от личните вещи на Баба Тонка и на Никола Обретенов, на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю, които след Освобождението идват в Русе. Показан е и макет на къщата на Баба Тонка, както и на кораба "Радецки".

Направена е и историческа възстановка на Русчушкия затвор, където виждаме атмосферата на затвора от онова време. Показани са вратите на зандана, има вериги и катинари от XIX век, както и силуети на затворници, с които посетителите могат да се снимат. Aудиофон показва каква е била и атмосферата в затвора по онова време.

"Мисля, че този начин на презентиране на историята, в което се включват и интерактивните игри с въпроси и отговори, е част от съвременното представяне на музеите и то в тема, която е изключително консервативна, където човек рядко може да си позволи волности", каза директорът на Русенския музей.

Експозицията е развита на три етажа, като в приземния е темата за Русчушкия затвор. За удобство на посетителите има и изграден асансьор.

http://ruse.dir.bg/news.php?id=18597747

Това ще е интересно да се види - останките от Сексагинта Приста имам предвид.

Откриват музей във Флотската кула в Русе
30 октомври 2015

АППД откри в Русе музейна сбирка с уреди и инструменти на повече от 70 години.

 Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" в Русе откри в хидрометеорологичната станция, която се помещава в 130-годишната "Флотска кула", музейна сбирка с хидроложки, геодезически и метеорологични уреди и инструменти.

"Идеята е да представим уредите, които са били използвани за извършване на метеорологични наблюдения", каза изпълнителният директор на АППД Павлин Цонев пред БТА.

Най-старият уред в музейната сбирка е секстант. Той е произведен през 1936 г. в Германия и се е използвал за измерване на ъгли с цел определяне на разстояния на кораба от брега.

Експозицията включва още "барометър-бутилка" от 1959 г., използван за взимане на проби от водата с цел определяне на мътността, хидрометрично витло - за измерване на скоростта на водното течение, компас от 1967 г., късовълнова радиостанция от 1958 г., механичен термограф, самопишещ барограф, чашков ветромер, както и един от първите лаптопи, използван от агенцията, произведен през 1992 г. в Германия.

Директорът на дирекция "Хидрология и хидрометеорология" Константин Ялъмов обясни, че най-старият уред, с който станцията все още работи, е барограф на 45 години.

Музейната сбирка се открива по повод на "Деня на отворените врати" на АППД. Програмата включва и посещение на действащия хидрографски кораб "Вит" на агенцията, построен през 1979 година.

Цонев обясни, че все още се използва и 75-годишният кораб "Дунав". Той каза, че през октомври догодина трябва да е готов новият и модерен хидрографски кораб на АППД, който е по проект на стойност 6 млн. лева.

http://rousse.dir.bg/news.php?id=20434943

---

Добра идея за поредния музей в Русе - ще се намира на съвсем подходящо от историческа гледна точка място. Малко сведения от Уикипедия:

Във Флотската кула е разположена хидрометеорологичната станция на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав - Русе. С нейната история започват първите редовни метеорологични наблюдения по нашите земи през далечната 1860 година. Тогава те са правени в Австро-унгарското консулство в Русе по инициатива на консул Мартирут. Извършвали ги секретарите по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по река Дунав – по указания на виенския метеоролог Юлиус фон Хан. Тази първа по българските земи метеорологична станция се помещавала в самото консулство и функционирала до 1872 година.

Когато се изгради и планираният музей на Дунава, Русе ще се обогати с още два обекта на туристически интерес, които са и източници на информация в различни сфери на познанието. На добър час на двата нови музея в града ни, които няма да имат аналог другаде в България!


Правим Музей на река Дунав на три етажа
02.09.2015

„Музей на река Дунав“ ще бъде изграден в Русе като част от съвместно проектно предложение на Община Русе и Община Гюргево „Валоризация на общото местно и европейско нематериално културно наследство чрез интерактивен музей“ по Програма „INTERREG V-A Румъния-България 2014-2020 г.“

В българската си част е предвидено изработване на инвестиционен проект и изпълнение на строително-монтажни работи във връзка със създаването на „Музей на река Дунав“. Основната цел на проекта е да се изгради съвременна сграда на три етажа, която да съчетава функциите на музей (експозиционната площ да бъде основна), зали за събития, търговски и административни площи.

Основен мотив на музея ще бъде река Дунав – обединяваща западна и източна Европа, както търговски, така и културно – реката като носител на мултикултурния европейски дух, на единение и общност. Сградата на „Музей на река Дунав” ще бъде разположена на мястото отредено за изграждане на корпус „Е”, „Ж” и „И” към сградата на „Доходно здание”, пл. „Свобода” №4.

Предвижда се на първия етаж да бъдат разположени както музейната част, така и магазин за сувенири, ресторант, зрителна зала. На втори и трети етаж ще се изградят експозиционни площи, зрителна зала, зали за събития, офис помещения за администрацията. На всяко от нивата се предвижда обособяване на фоайета, санитарни помещения и вертикална комуникация за връзка между нивата на сградата.

В румънската си част проектът предвижда установяване на модерен музей в съществуваща сграда до канал Кама, която да бъде оборудвана с модерни мултимедийни устройства.

За Община Русе финансирането е до 4,5 млн. евро, от които 85% от Европейски фонд за регионално развитие, 13% национално съфинансиране и 2% собствено участие на Община Русе.

За Община Гюргево финансирането е до 1,5 млн. евро, от които 85% от Европейски фонд за регионално развитие, 13% национално съфинансиране и 2% собствено участие на Община Гюргево.

Решение за участие в проекта трябва да вземе Общинският съвет на следващото заседание.

Варненският ретро музей е частна инициатива, така че не е точно същото. Според мен все повече ще има нужда от музей от времето на 60те и 70те, друга тема е как трябва да е подреден и защо в Русе е на последния етаж на еко-музея. Съгласен съм за аквариума - и аз очаквах доста повече, а се оказа, че може би е най-безинтересното от целия музей.
Само че не мога да се съглася, че музеите пречат, защото щели да висят на врата на данъкоплатеца. Музеите са част от градската култура, допринасят за едно малко или повече извисяване на цялата общественост. Освен това са предпоставки за креативност, за развиите на културата и изкуствата. Предизвикват интерес към миналото, към определени сфери от настощяето и дават възможност на живо да видиш нещата по съвсем различен начин, от този, който ит предлага интернет. И не на последно място - по-добре да създаваме работни места с музеи, отколкото като поддържаме разточетелни държавни структури ей така, за да има (Български пощи, БДЖ и НКЖИ).   

Някой има ли идея защо е обявен конкурс за нов директор на историческия музей? Досегашният като че ли се справяше много добре, музеите вървят добре, дори се беше обявил за това, Русе да стане "творчески град на ЮНЕСКО", за да се даде някаква насока на целия град.