Женският баскетбол се завръща с уверени крачки
15.08.2010 / 17:54

Докато малкото останали фенове на баскетбола отброяваха поредната загуба на мъжете в София, в Русе наследствено обременената с играта публика видя убедителна победа №2 на жените.

„Защо Русе да е домакин на евроквалификациите?” задаваха въпрос разглезените столичани и дори не помисляха да отскочат до Дунава за мачовете. ”Ако ги дават по телевизията - добре, ако не – какво от това”, философстваха набедените спецове. "И без това нямаме шанс, та нас ни няма в женска Европа от 17 години."

Да ама не.

Жените залепиха звучен шамар на Финландия - 88:65 и въпреки загубите от Черна гора-нещастна и от Турция-закономерна, останаха в битката за квотите на еврошампионата след година. Знам, че и тук ще има реплики - „Били сме Финландия и Унгария, голяма работа”. Ще ви припомня, че тази същата Финландия преди три години ни сгъна на четири, а Унгария - дори няма в регистрите от кога не е полягала пред българския тим.

Статистиката обаче не е повод за днешното ми словоизлияние. Поводът е, че женският ни баскетбол се опитва да се изправи и прави доста уверени крачки, изписвайки новата си история. От кога не бяхме виждали отборна игра в отборния баскетбол?

Бяхме свикнали с метаните към звездите и със задоволяване на капризите им, бяхме свикнали с оправданията и с вярата, че на кривата ракета космоса й пречи, защото родният баскетбол в последните години бе като малотрайния български колбас - много подобрители, много Е-та и оцветители, но без месо - в случая без баскетбол, а това, което Хосе Мария Бусета сглоби от наши баскетболистки започва да прилича на истинско, лишено от рекламни трикове.

В тима има атмосфера, има подкрепа, има раздаване, с една дума има отбор. А този факт е атестат, че и баскетбола с победите ще дойде. Пътят на жените минава през задължителен успех в оставащите домакинства, гарнирани с победи в Унгария и Финландия, но той е започнат и принос за това има публиката в Русе.

Така че скептиците - Русе е градът на женския баскетбол. Само тук публиката остана вярна на играта, само тук през август при 36 градуса на сянка залата е пълна.

И тук мечтата на момичетата изглежда реална. Това, което трябва да направим всички ние е да ги подкрепим. Защото с тази игра българският женски баскетбол заслужава да е в Европа.

Автор: Василена Матакева