Страници: [1] 2 3   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Русенската болница. Нещо интересно.  (Прочетена 14842 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
ftubusa
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 530



Профил
« -: май 04, 2007, 11:04:58 »


Първото сведение за изграждането на болница в Русе намираме в бр. 4 от 24 март 1865 г. на в. "Дунав":
"Както в Ниш Ислах-хането (поправителнa къща) или прибежището на сирачетата... едно друго ислах-хане от същiят вид за мюсюлманскити, христiянскити и преселенческити сирачета, и една болница ще са направят подир малко в Русчук."
В бр. 10 от 5 май с.г. вилаетският вестник допълва:
"Казити Рушчук, Варна, Медждiе, Плевен и Лом са избраха за места дето ще станат главнити болници.
Рушчушката болница веке фана да се прави; тя ще може да съдържава около четыриси-педесет болни. Другите главни болници са отреди да са направят полека полека." През м.юли 1865 г. започва и строителството на втората гражданска болница  - в Плевен, а след нея и в другите градове ( в.”Дунав”, бр.21 от 21 юли 1865 г.).
От своя страна в. "Турцiя", издаван в Цариград, в бр. 43 помества обширна дописка "Русчюк, 29 Априлiя". В нея между другите нововъведения, "от как е дошел Н. Пр. Митад паша", се изтъква и следното:
"По инициатива на главнiят ни управител една сирачница (ислахане) и една болница се основаха в Русчюкъ. Сирачетата от сичкити вероизповеданiя ще се прiемат в тiя заведенiя. Две други подобни учрежденiя има веки в Ниш и в Кюстенджа. В кюстендженското, са прiемат сирачетата от Тулча, от Добруджа и от околностити."
По-късно в бр. 138 от 28 декември 1866 г. в. "Дунав" отново  помества съобщение за Русенската болница:
"...Тая болница е в едно твърде добро и уредено положенiе, според което от напреди твърде много хора, които са разболяваха и лежаха по къщите, ханищата и по кахвонетата и неможяха да са гледат, по разни причини, толкова си хора умираха на праздно. Сега обаче..... твърде много хора се лекуват в тази болница, тъй щото днес за днес болните в тази болница са около 40 до 50 души. От друга страна, понеже са видя за нуждно да има една болница за женскыя пол, според което от няколко время насам в тая болница ся захванало да ся прави едно отделение за жените, съвременно ся правяше и едно спицарiйско влогалище, които са и свършиха.
...Според тази сметка, днес за днес в виляета има седем болници, от които двете са в Русчюк (военна и гражданска), една в Плевен, една в Пазарджик, една в Тулча, една в Видин и една в Софiя."
При организирането на болницата помощ оказва д-р Ла Брюс, германец, лекар на турска служба. Първият лекар, назначен в нея е д-р Анастас Агеласто, грък по народност.Той е полковник в турския гарнизон и лекар-инспектор. Болницата е обща, без специални отделения за различни болести. Аптекар на болницата става Димитър Иванов.
Така се поставят основите на болничното дело в Русе.
През следващите години леглата на болницата се увеличават на 80, през януари 1877 г. при подготовката на Турция за война нарастват на 150, като същевременно се урежда и евентуално разгъване на военна болница с 480 легла.
На 20 февруари 1878 г. турците се оттеглят и руските войски освобождават града като установяват временна административна власт начело с губернатор. За лекар на болницата е назначен д-р Паскал Бисеров, дотогава градски лекар.
След създаването на новата българска държава съществуващите болници стават държавни. Русенската болница е обявена за първоразрядна, управлявана от старши лекар. За такъв на 18 май 1879 г. е  назначен д-р Стоян Радославов, дотогава русенски губернски врач. Роден на 13 февруари 1832 г. в Котел. Средното си образование получава в Прага, а висше медицинско - във Виена. Участва в борбите на българското население срещу турската власт, заради което е преследван и принуден да се върне в Австрия. От привременното руско управление е назначен за губернски врач в Свищов, а след това в Русе. Умира през 1919 г.
По-нататък в десетилетията до края на 19 и началото на 20 век Русе преживява пълен стопански и културен разцвет. А болницата с медици, завършили или специализирали в европейски университети и клиники, заема първостепенно място в изграждащото се българско здравеопазване.
Планът за новата болница е изготвен по френски образец с павилионна система. Новата, модерна сграда е ориентирана с главния си двуетажен корпус към Дунава, а чрез два дълги и широки коридора, централният болничен корпус се свързва с шест едноетажни болнични павилиона, в които са настанени: вътрешно, хирургическо и сифилистично (венерическо) отделение.
На 6 ноември 1900 г. строителството приключва и болницата се пренася от старата в новата сграда. Започва нов етап от живота й. Ръководена от двама авторитетни лекари-специалисти, хирурга д-р Йордан Георгиев и терапевта д-р Христо Ничов, двете болнични отделения дават значително подобрена и разширена медицинска помощ. Освен диагностика и лечение, лекарите развиват ползотворна учебна и научна дейност. Лекарският болничен колегиум по нареждане на Гражданската санитарна дирекция се възобновява. Заседания се правят по две-три на месец, старателно подготвени и подробно протоколирани в специална за целта книга.
През м. септември 1912 г. е обявена Балканската война. Управителят д-р Йордан Георгиев е изпратен за началник на етапна болница - Лозенград, д-р Иван Тодоров - за началник на полева болница в района на Одрин.   Русенската държавна болница е обявена за местна военна. В нея остава единствен лекар д-р Венета Камбурова, а фелдшерът Йордан Куманов - неин помощник, който работи сам в хирургическото  отделение. По покана на д-во "Червен кръст" много свободни гражданки се записват самарянки и  се разпределят в болницата да помагат на оскъдния помощен персонал.
Избухва Първата световна война. Отново лекарите и болничните служители са в редовете на войската.  Отново болницата е местна военна. Поради артилерийските бомбардировки от Румъния, намирайки се на открития дунавски бряг, е непосредствено заплашена. Това налага  на 30 август 1916 г. тя да бъде преместена в с. Две могили, където остава до 7 декември с.г. След тая дата болницата се връща в града.
Общата икономическа криза след Първата европейска война се отразява върху живота на Русенската болница. Незадоволителни са средствата за издръжката й. В началото на 1919 г. персоналът на болницата се състои от 31 души, но до края на годината се назначават още 12. Така се възвръща мирновременният й  състав.
Управителят на болницата д-р Йордан Георгиев  напуска, след като я е ръководил 19 години. Роден на 1 септември 1863 г., средното си образование получава в гр. Осиек – Хърватско. Медицина завършва във Виена. Специализира в клиниките на Билрот и Алберт и в Берлин. Първоначално е назначен за старши лекар на хирургическото отделение на Ловешката болница, а по-късно е и нейн управител.В Русе е преместен през 1900 г. Умира през 1932 г.
Избраната през декември 1919 г. общинска управа води изразена социална политика. Дава се безплатна медицинска, аптечна и акушерска помощ на всички общински работници, служители и най-бедни граждани и техните семейства. Общинската аптека изпълнява безплатно рецепти на бедни русенци. Отчуждава се масивна двуетажна сграда за градска болница и майчин дом. След нови избори през юли 1921 г. общинската управа се сменя. Но подетата идея се запазва и Дирекцията на народното здраве в София предвижда в бюджета на Русенската болница за 1921 г. създаването на акушеро-гинекологическо отделение, което се открива на 1 ноември 1921 г.
През 1923 г. болницата има шест отделения, в които работят 11 лекари и среден медицински персонал - трима фелдшери, една акушерка, болногледачи двама и други длъжностни лица. Целият персонал възлиза на 63 души.
С течение на годините помещенията се оказват недостатъчни за нуждите на болницата. Постепенно леглата стават общо 300. В основните  отделения - вътрешно и хирургическо - броят им нараства съответно на 70 и 80. Първият опит за преодоляване на кризата е построяването през 1924 г. на нов павилион, разположен в западната част на болничния двор. Строежът е извършен по домакински начин с подарени пари и материали, тухли, цигли и др.
В тези трудни и оскъдни следвоенни години, като добър хирург,отличен организатор и ръководител на болницата, се утвърждава д-р Методи Попов. Той е роден в Болград – Бесарабия през 1877 г.Медицина завършва в Лион – Франция, след което е назначен за военен лекар.Още по това време работи като хирург при д-р Йордан Георгиев. Умира през 1928 г.       
В този период от съществуванието на болницата всички отделения се ръководят от добри специалисти, които с помощта на малък персонал по отделения, оказват добра болнична помощ.
През 1940 г. след присъединяването на Южна Добруджа към България населението от нейната западна половина - от Силистренска, Тутраканска и Дуловска околия, се насочва за специализирана болнична помощ към Русенската болница. В Силистра е изпратен началникът на хирургическото отделение в Русенската болница д-р Сп. Тодоров, който става управител на тамошната болница.
По време на последвалата световна война избухват епидемии от коремен тиф, петнист тиф, скарлатина, дифтерия и др. с висок процент на смъртност. Особено се увеличава броят на заболелите от малария, резултат на голямото движение на хора из маларичните райони - Тракия и Македония.
          В настъпилите мирновременни години кризата за помещения става все по-остра и, за да се задоволят някои неотложни нужди, по инициатива на лекари от отделенията и със съгласието на управлението към съществуващите сгради се правят пристройки. Особено дейни са старшият лекар на хирургическото отделение д-р Стоян П. Стоянов и началникът на ушното отделение д-р Г. Мустаков. С тези преустройства и пристройки първоначалният образ на болничните павилиони се изменя. По-крупен строеж е удължаването на амбулаторния павилион с пристройка на север, в която се нанася клиничната лаборатория и клубът на болницата.
През 1948 г. се ликвидират частните клиники в страната, като принадлежащото им имущество се поема от здравните служби по места. В Русе има три частни поликлиники. Сградата на едната клиника, строена специално за тази цел, се заема най-напред от първа, а след това - от втора поликлиника, а сградите на другите две, помещавани в частни къщи, се предават в жилищния фонд на града.
Дарителството в полза на болницата, започнало преди войната, се запазва и след нея, макар от протоколната книга да личи, че се проявява резервираност. Последният протокол е от 31 декември 1950 г. Тогава, изглежда, се преустановява събирането на дарения като противоречащо на новия, социалистически тип здравеопазване.
Окръжната болница дава своя принос за създаването на нови лечебно-профилактични заведения - окръжните диспансери. През 1953 г. от състава на болницата се отделя кожно-венерическото отделение, което с цялото си имущество и персонал служи за основаването на Окръжния кожно-венерически диспансер. Поставя се и началото на Окръжния психо-неврологичен диспансер. Гръдното отделение с база, инвентар и персонал през 1960 г. преминава в състава на Окръжния противотуберкулозен диспансер.
През 1957 г. започва строителството на третата по ред болнична сграда, което завършва през 1966 г.
Със заповед на МНЗСГ  през 1963 г. се обединяват Градска, Окръжна болница и трите поликлиники, като се създава Единна окръжна болница. Определена е като база за специализация на медицински кадри. По това време нарастват и надеждите за нейното разширение. Очертава се, смътна още, възможност да бъде присъединен теренът на Военна болница като заедно с част от парцелите, отнети от болницата за Младежки парк, се оформи мечтаното Медицинско градче.
През 1972 г. в състава на ПОБ влизат стационар с 1078 легла в 21 отделения и 2 сектора, административно-стопански сектор, 4 поликлиники и филиал с 9 поликлинични отделения. В системата на ПОБ работят 1418 здравни служители. Обслужва се населението от града и окръга. Болницата има междуокръжна консултатираща функция към Силистренски и Разградски окръг с общо население 700 000 души.
През 1975-76 г. болницата в Русе се радва на престиж. Тя изпълнява функциите на окръжна, градска и работническа болница с  щат - 1753 души, от които 302 лекари и 751 с полувисше и средно медицинско образование. Болницата обслужва пряко града и региона и е с междуокръжни функции за Силистренски и Разградски окръг. Оказва лечебно-диагностична и консултативна помощ  на новородени с хемолитична болест и неврохирургично болни от Търновски и Търговищки окръг.
Оборудването с медицинска апаратура, пособия и инструменти е над средното за страната ниво. На разположение на специалистите са анестезиологични, рентгенови и физиотерапевтични апарати.
Между щекотливите въпроси, за които днес не намираме документация, са пораженията от обгазяването на Русе. При нарастващото недоволство като отдушник се разрешава изнасянето на подбрани сведения. В Русе пристига и кореспондентът на съветското списание "Новое время" и неговата публикация става повод за съобщения и коментари на радиостанциите ББС, Свободна Европа и Дойче веле.
В хода на политическите промени в страната се очертава и истинското състояние на българското здравеопазване. От есента на 1993 г. при все по-задълбочаващата се обща икономическа криза  болницата изпитва силен недостиг на финансови средства. Плановите операции са сведени до минимум.
През 1994 г. напуска болницата д-р Евгений Назъров - главен лекар, водил я в продължение на 14 години. Роден на 31 януари 1934 г. в Русе. Медицинското си образование завърша през 1957 г в София.С придобита специалност по вътрешни болести. От 1968 г. до 1972 г. е заместник главен лекар по здравната мрежа, след това - заместник главен лекар по лечебната част, а от 1980 г. главен лекар. Умира през 2003 г.
Междувременно се правят опити да завърши продължаващата 15 години строителна и медицинска епопея - изграждането на Хирургическия блок.Открит през 1998 г. Разположен  на застроена площ 1500 кв.м., има 16 етажа, в т.ч. 2 сутерена, 1 приземен етаж, 12 нормални етажа и последен, инсталационен етаж.
През 1999 г. се отчита по-голям брой на приетите болни - 14 000 души за шестте и 21 460 - за деветте месеца на годината. По-малък е и престоят в болницата - под 9 дни. Това се прави въз основа на максимално интензифициране на лечебната дейност.
С измененията в законодателството Русенската болница следва да се регистрира по Търговския закон. Обединена районна болница се преобразува в Многопрофилна болница за активно лечение - Русе - АД. Предмет на дейност в болницата са: диагностиката, консервативно и хирургично лечение на всички остри и хронично обострени заболявания във вътрешната медицина; всички обострения във хирургия, ортопедия, АГ, педиатрия, неврология, офталмология, оториноларингология, урология, както и рехабилитация след прекарани заболявания. При оперативно лечение на заболяванията се прилагат всички видове много-сложни, сложни, средни и малки хирургични интервенции. При хирургическите вмешателства се използват минимални травматизиращи,  максимално възстановяващи тъканите и органите структури и функции, оперативни методи и технологии.
От 2004 г. се въвежда нова методика за финансиране от Министерството, по която Русенската болница е обявена за междуобластна. Започва усилена подготовка за нова акредитация. Изработва се методика за атестация на персонала, която се провежда през септември и октомври.
Най-старата гражданска болница в България - Русенската, навлиза в петото десетилетие на втория век от своето създаване.

Share this topic on DiggShare this topic on FacebookShare this topic on GoogleShare this topic on Twitter

« Последна редакция: май 05, 2007, 07:28:29 от SW2FL » Активен
Sashoko
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 245



Профил
« Отговор #1 -: май 04, 2007, 10:10:52 »

eййй Мерси много!!! Страшно еинтересно, пък и ме хвана в мои води Smiley Надявам се и аз един ден да започна да работя там Tongue За проектите на Здравното ни министерство и проектите му четох доста наскоро и според плана за развитие по региони в страната ще има няколко високо-технологични болници (София -2, Стара-Загора, Пловдив, Варна, Плевен) т.е. Университетските и русенската болница, поради специфичното си разположение. Идеята е да се съсредоточи скъпото и специфично лечение и интервенции в тези бъдещи болнични центрове.
Активен
Sashoko
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 245



Профил
« Отговор #2 -: май 04, 2007, 10:19:20 »

Дано наистина да стане и да има справедлива заплащане за лекарите и болничния персонал... наистина е тъжно  Angry Гледах по новините че железничари стачкуват че получават 300 лв, а един медик, започващ работа получава 200 лв. Дано просто не принудят лекарите да излязат да стачкуват...    Иначе ftubusa Пак мерси за интересната статия !!! ако ке докопаш до info или снимки как върви строежът на новият АГ комплекс, който започна да се строи ще съм много благодарен  Smiley
Активен
dunav_rousse
Sr. Member
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 413



Профил Ел. поща
« Отговор #3 -: август 02, 2009, 11:40:41 »

Близо 7 млн. лева инвестират в разширението на АГ комплекс в Русе

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=765049

Активен
deian
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2875


Профил
« Отговор #4 -: септември 19, 2009, 09:52:29 »

Шест евро-регионални болници ще има у нас, едната в Русе
Шест евро-регионални болници да се създадат в България, предвижда проект „Генерален план и стратегия за преструктуриране на болничния сектор". Това стана ясно на семинар на Министерството на здравеопазването.

Проектът е финансиран със заемни средства от Световната банка. Насоките за развитие на болничния сектор според проекта предвиждат да се създаде териториална класификация на болниците и те да бъдат разделени на: Евро-регионални, регионални и местни. Регионалните болници ще бъдат областните, а местните - общинските.

Проектът предвижда Евро-регионални болници да са разпределени по региони както следва: Северозападен - Плевен; Северен централен - Русе; Североизточен - Варна; Югозападен - София; Южен централен - Пловдив; Югоизточен - Стара Загора. Евро-регионалните болници ще изпълняват функциите на областните болници и ще извършват високоспециализирани дейности.

Предвижда се специализираните болници да бъдат интегрирани в регионалните и Евро-регионалните болници в рамките на определена времева рамка.

Проектът за преструктуриране на болничния сектор предстои да се обсъжда както с представителите на местната власт, така и на централната. Решенията как да се организира болничната помощ на местно ниво ще се взимат със съгласието на местната власт.

От Министерството на здравеопазването са категорични, че няма да има закрити болници. Предвижда се сериозен ъпгрейд на болниците според мастерплана, бе категоричен министър Божидар Нанев.
Източник: агенция "Фокус"   
Активен
Linov
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 3147



Профил
« Отговор #5 -: октомври 21, 2009, 10:08:56 »

В Русе бяха положени основите на Диагностично – консултативен блок и бункер към Онкологията

Въз-основа на Програмата от национален мащаб, която има за цел развитието на 13 – те Лъче- терапевтични центрове на територията на страната, екипът на русенската онкология от две години работи активно, сподели за медиите Главния лекар на отделението д- р Ганчева.
До момента на територията на Онко- диспансера е доставена т.н. линейна ускорителна апаратура за лъче-терапия от по нисък клас- кобалт апарат. С изграждането на бункера ще стане по изключително прогресивни строителни технологии, прилагани до момента в Англия, каза арх. Илиев- Гл.проектант на предстоящия строеж, ще има възможност в него да се разположи линеен ускорител от по – висок клас, който ще позволи да бъде завършен цикъла от апаратура за лъчетерапия, изпълнявайки Националната програма за развитие на лъчетерапия в онкологията. В екипа от проектанти и изпълнители, русенското участие е приоритетно. Поликлиничната част ще бъде на 3 етажа, едноетажно тяло със сутерен, водещо към бункера за линейния ускорител, чиито изграждане предвижда особено висок клас на радиационна защита. Спазването на тези условия ще се контролира, както от наши оторизирани лаборатории, така и английски специалисти по обясними причини.
Изграждането на Диагностично-онкологичния блок / ДОБ / за доболнична онкологична помощ ще бъде приключено до юни- юли 2010 година, като функционирането и ще стане възможно в месеците 9-10 на 2010 година. Капацитета на на ДОБ в момента и 50 хил. пациента за прегледи и 100 хил. пациента за изследвания в годишен аспект.
Построяването на ДОБ и бункера ще струва 2 млн. лева собствени средства, които вече са осигурени. Мултимодалния линеен ускорител ще струва около 4 млн. Лева.
Мултимодалния високоенергиен линеен ускорител и кобалт – апарата, планиращата система, скенер и виртуалния симулатор, който предстои да бъде пуснат в действие, е обвързан процеса на диагностика с лъчелечението. Финансирането за закупуването на такъв мултимодален линеен ускорител ще стане възможно или с пари по програми на ЕС или Министерството на здравеопазването ще кандидатства, тъй като русенската Онкология е напреднала доста, следвайки горепосочената Национална програма, каза д-р Ганчева.
В годишен аспект апаратурата за лъчелечение, като единствен за сега метод, се използва от приблизително 500 пациенти. С новата апаратура ще стане възможно тук да се лекуват пациенти от великотърновска, силистренска и плевенска области, а по линия на трансграничното сътрудничество ЕС предвижда използването на клиничните пътеки в рамките на цялата общност.

Статията и няколко снимки, включително и рендер на http://www.ruseinfo.net/news_67642.html

Продължава модернизацията на района.
Активен

Във форума се ражда истината.
Митака
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1152


Профил
« Отговор #6 -: октомври 21, 2009, 08:34:58 »

Преди време бях попаднал на информация, че ще се разшири и улицата м/у Мегамол и този бъдещ блок. Дали разширението все още е на дневен ред?
Активен
krasi_guteva
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 190


Профил
« Отговор #7 -: март 16, 2010, 11:41:00 »

В рамките на един месец ми се наложи да бъда няколко пъти в Хирургичния блок . И в Спешно отделение и в Ортопедичения кабинет се отнесоха с внимание и направиха възможно най-доброто за здравето -още повече, че се касаеше за дете. Но бях  неприятно изненадана от разположението на Ортопедичния кабинет- под Онкодиспансера . Място ,откъдето и да се погледне, трудно достъпно за хора в една или друга степен .  Отпред коли и таксита  , в невероятно тясната ивица  и лавиращи хора между тях.  И всичко това на фона на огромен Мол. Направо подигравка . Всяка една болница  трябва да е разположена на открито място, достъпно пеш или с коли.
 Гледах  големия Мол и малката ,схлупена  нова постройка ,залепена за Онкодиспансера и  ми домъчня за хилядите болни ,минаващи през кабинети и лежащи в диспансера. Ходила съм там на профилактични прегледи.Не можете да си представите какво представлява гледката – жени, дошли за преглед ,наблъскани  в тясно коридорче . А пред тези кабинети винаги има чакащи....и болните се увеличават .
Активен
krasi_guteva
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 190


Профил
« Отговор #8 -: март 16, 2010, 11:47:39 »

Прегледах снимките от линка ,даден от Линов ,но не видях мола , разположен на "една ръка " разстояние от новата сграда на бъдещия модернизиран Онкодиспансер, напр. на първите две.
« Последна редакция: март 16, 2010, 11:50:20 от krasi_guteva » Активен
ilko
Илко
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 520


Профил Ел. поща
« Отговор #9 -: юни 29, 2010, 09:03:56 »

Но отличните оценки не се раздават само в столицата. С такива са се сдобили и много малки болници в провинцията - като лечебното заведение в Трявна например. Многопрофилните болници в Ловеч и Русе не попадат в нито една от споменатите до момента групи. Въпреки това както експертите, така и пациентите са убедени, че обслужването в тях е на европейско ниво. А новата регионална политика, която министерството е предприело в сектора, по всяка вероятност ще изстреля русенската болница в челната десетка. Оказва се, че лечебното заведение играе изключително важна роля в Североизточна България и скоро ще получи статута на университетска болница.  http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=1062739&page=2
Активен
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 4163



Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: март 07, 2012, 09:02:13 »

Русенската болница получи отлична акредитация
17:28  |  7 март 2012

Акредитацията дава право на болницата да обучава сестри и лекари


Русенската болница получи отлична оценка за цялостната си медицинска дейност от акредитационната комисия към Министерството на здравеопазването за срок от пет години, съобщиха от "МБАЛ-Русе" АД.

От общо 36 отделения и структури в лечебното заведение 32 са получили отлична оценка, а останалите четири - много добра,  предаде БТА.

Отлична оценка е получена и за практическото обучение на студенти по професионалните направления "Медицина", "Здравни грижи" - специалност "медицинска сестра" и "акушерка", както и за "кинезитерапия" и "ерготерапия". Отлична е оценката и за следдипломното обучение на лекари по над 20 медицински специалности.

"Това е признание за нивото на болницата и за отделенията. Отлична и много добра оценка дават право на МБАЛ-Русе да обучава кадри, което е изключително важно за нас. Можем да обучаваме както сестри и акушерки от Русенския университет, така и лекари. По този начин ние набираме хора, които ще могат на място да специализират и да работят. Това беше и основният мотив за нас - да търсим максимално добро ниво, за да можем в следващите пет години да осигурим възможност да "произвеждаме" специалисти", каза изпълнителният директор на МБАЛ-Русе д-р Минчо Вичев.

По думите му младите кадри намаляват и един от начините да бъдат привлечени е да им се осигури по-широк спектър от специалности и възможност да специализират.

http://rousse.dir.bg/news.php?id=10696497
Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 4163



Профил Ел. поща
« Отговор #11 -: септември 27, 2012, 08:07:38 »

Не е точно за болницата, но има връзка с нея...

Закриват кожния диспансер в Русе
14:32  |  25 септември 2012

На сесията на Общинския съвет през октомври ще внесем предложение, с което да бъде обявен в ликвидация Кожният диспансер в Русе, съобщи кметът на крайдунавския град Пламен Стоилов.


Причината е, че задълженията на дружеството само за юли надхвърлят 70 000 лева. След ликвидацията дейностите ще бъдат прехвърлени в отделението за кожни болести към русенската болница.

"Позицията на общината е, че всички губещи търговски дружества и тези, които съществуват само да дават заплати на служители и техните бюджети да се формират на базата на пари, получавани от общината, в условия на криза са лукс, който ние не можем да си позволим", коментира Стоилов.

Той каза още, че проблем на общинската администрация създава и съсобствеността в бившата Трета поликлиника, където има общинска част и е разположено ДКЦ-2.

Спортният диспансер също ще бъде предложен за закриване. "Той е със 100 000 лева бюджет, а с нула лева печалба. Дейността му ще се запази, но искаме да вдигнем качеството на услугите", обясни Стоилов.

http://rousse.dir.bg/news.php?id=12062640
Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Orthodox
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 4163



Профил Ел. поща
« Отговор #12 -: декември 20, 2012, 09:09:27 »

Русенската болница купи модерна апаратура
12:09  |  20 декември 2012

Русенската болница купи модерна система за бързо определяне на микроорганизми и за изготвяне на антибиограми. Това съобщиха от МБАЛ в крайдунавския град.


Апаратурата вече е въведена в експлоатация и са извършени първите изследвания. Тя ще се използва в микробиологичната лаборатория на лечебното заведение.

"VITEK 2 Compact" е напълно автоматизирана система. Капацитетът на апаратурата е 15 позиции за тест-карти, което означава, че може да се направят 15 изследвания едновременно - определяне на микроорганизми и антибиограми.

"Това е една иновация в микробиологичната работа. С тази система се намалява времето за краен резултат с един ден и вероятността за човешки грешки е сведена до минимум. Една бърза антибиограма води до бързо и адекватно лечение на пациентите", обясниха от русенската болница.

Апаратът има възможност за свързване с интегрираната болнична информационна система, като по този начин готовите резултати се изпращат директно до отделението, поискало съответното изследване.

http://ruse.dir.bg/news.php?id=12661598

Коментар към новината (не е мой): "сега остана и да се намерят в русе компетентни лекари , които да работят с нея и всичко ще бъде наред."
« Последна редакция: декември 20, 2012, 09:11:16 от Orthodox » Активен

Smiley Четете и русенските теми във форума на SkyscraperCity!
Valentin_K
CSKAr4e
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2035


*
Профил WWW
« Отговор #13 -: януари 26, 2013, 04:05:21 »

Нова елитна частна болница тръгва през март в Русе. Ще се помещава в трета поликлиника, която пък на заседание на общинския съвет преди дни, беше одобрена за приватизация. ПРИВАТИЗАЦИЯ
Активен
Valentin_K
CSKAr4e
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2035


*
Профил WWW
« Отговор #14 -: февруари 08, 2013, 03:47:45 »

Съвременна техника за 5 млн. в Комплексен онкологичен център – Русе
14 Декември 2012

С медицинска техника за около 5 млн. лева ще се сдобие Комплексен онкологичен център – Русе, след реализацията на проект по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Общата стойност на проекта „Реконструкция/обновяване и оборудване на Комплексен Онкологичен Център – Русе" е 6 779 814,19 лв., като 95,87% е безвъзмездна финансова помощ. Собственото съфинансиране е 279 814,19 лв.
Договорът бе подписан през януари в Благоевград от Страхил Карапчански - зам.-кмет по Устойчиво развитие и евроинтеграция на Община Русе и Лиляна Павлова - министър на регионалното развитие и благоустройството. Тогава бяха одобрени 17 проекта в цялата страна.
Най-добрият линеен ускорител от среден клас ще бъде монтиран в Онкоцентъра. Неговите възможности са да лекува тумори във вътрешността на тялото на пациента. Линейният ускорител ще позволи да бъде разширен диапазона на лекуваните тумори. Ще може да се използва и за лечение на тумори в гръдния кош. Русенският център обслужва за лъчетерапия около 900 души годишно. Очаква се след края на проекта клиентите да бъдат удвоени.
С 1-2% годишно се покачва броят на пациентите с онкологични заболявания в областите Русе, Разград и Силистра, съобщи д-р Камен Кожухаров – директор на Комплексен онкологичен център – Русе. За шест години смъртността при онкозаболяванията в трите области, които обслужва центъра е намаляла 2.5 пъти
Целта е да се подобрят възможностите за диагностика и лечение на злокачествени заболявания. След прилагане на съвременното лечение се очаква да се намали инвалидизацията и смъртността при пациентите, да се удължи продължителността на живота им и да се съкрати болничният престой. Това ще даде пряко отражение и върху листата на чакащите, чието лечение ще стане по-бързо и по-ефективно.
Активен
Страници: [1] 2 3   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Страницата е създадена за 0.114 секунди с 26 запитвания. (Pretty URLs adds 0.023s, 2q)

Google e прегледал тази страница април 12, 2018, 10:21:26